Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 2

- Ей, Ромео - смушка го баща му в ребрата. - Не съм те довел, за да флиртуваш. Помогни ми да поставим знака.

Той подритна изкривено метално столче към Кит и му подаде дървена табелка, върху която беше пирографирано

СЕРГИЯТА НА ДЖОНИ РУК.

Не беше най-оригиналното име, ала бащата на Кит никога не се бе отличавал с кой знае какво въображение. Което бе доста странно, помисли си Кит, докато се покатерваше, за да закачи табелата, при положение че ставаше дума за човек, чиято клиентела включваше магьосници, върколаци, вампири, духчета, гули и дори една русалка (бяха се срещнали тайно в местния океанариум).

От друга страна, може би простичката табелка беше за предпочитане. Бащата на Кит продаваше разни отвари и прахчета (а под масата - оръжия със съмнителна законност), ала не това привличаше хората към неговата сергия. Истината бе, че Джони Рук беше човек, който знаеше разни работи. В Долния свят на Лос Анджелис не се случваше нищичко, за което той да не е чул; никой не бе толкова могъщ, че бащата на Кит да не знае някоя тайна за него или пък начин да го открие. Той разполагаше с информация, която бе готов да сподели срещу съответното заплащане.

Кит скочи от столчето и баща му му връчи две петдесет-доларови банкноти.

- Върви да ги развалиш някъде - нареди му, без да го поглежда. Беше извадил червения си тефтер изпод плота и го прелистваше, вероятно за да открие кой му дължи пари. -Нямам по-дребни.

Кит кимна и се отдалечи от сергията, доволен да се махне за малко. Всяка задача бе повод да се пошляе наоколо. Мина покрай сергия, отрупана с бели цветя, от които се носеше наситено, сладко и отровно ухание, и друга, където групичка хора в скъпи костюми раздаваха памфлети пред табелка, на която пишеше:

 ОТЧАСТИ СВРЪХЕСТЕСТВЕН? НЕ СИ САМ. ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА ПАЗИТЕЛЯ ИСКАТ ДА СЕ ЗАПИШЕШ В ЛОТАРИЯТА НА СПОЛУКАТА! ПОКАНИ КЪСМЕТА В ЖИВОТА СИ!

Тъмнокоса жена с алени устни се опита да му тикне в ръцете един памфлет, а когато Кит не го прие, тя хвърли зноен поглед покрай него към Джони, който се ухили широко. Кит извъртя очи - безброй дребни култове никнеха като гъби ту покрай един, ту покрай друг незначителен демон или ангел, без никакъв ефект.

Кит откри любимата си сергия и си купи леден десерт с вкус на маракуя, малини и сметана. Гледаше да внимава от кого пазарува (на Пазара се продаваха сладкиши и напитки, които можеха да ти съсипят целия живот), ала никой не би рискувал със сина на Джони Рук. Джони Рук знаеше по нещо за абсолютно всекиго. Навлечи си гнева му и тайните ти много бързо щяха да се разчуят.

Кит се отби при вещицата с вълшебните бижута. Тя нямаше сергия - както обикновено се бе разположила върху един щампован саронг, от онези евтини, ярки парчета плат, които може да си купите на плажа. Приближаването му я накара да вдигне глава.