Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 5
Касандра Клеър
Русокосото момиче се бе привело напред, подпряло лакти върху дървения плот.
- Радвам се да те видя, Рук - каза то с очарователна усмивка.
Беше красива, помисли си Кит. По-голяма от него, а пък момчето, с което беше, направо се извисяваше над него. Беше нефилим, така че беше недостъпно красива. Блед белег се спускаше от лакътя чак до китката й, черни татуировки на причудливи символи обвиваха дългите й голи ръце. Друга надничаше от деколтето на тениската й. Това бяха руни - магическите Знаци, от които ловците на сенки черпеха своята сила. Единствено нефилимите можеха да ги носят - нарисуваха ли ги върху кожата на обикновен човек или някой долноземец, той щеше да изгуби разсъдъка си.
- А това кой е? - попита Джони Рук и посочи с брадичка момчето нефилим. - Прословутият парабатай?
Кит се вгледа в двамата ловци на сенки с повишен интерес. Всеки, който бе чувал за нефилимите, знаеше какво представляват парабатаите. Това бяха двама ловци на сенки, дали обет да си бъдат платонически верни за вечни времена, винаги да се бият рамо до рамо. Да живеят и да са готови да умрат един за друг. Джейс Херондейл и Клеъри Феърчайлд, най-прочутите ловци на сенки в света, също имаха парабатай. Дори Кит го знаеше.
- Не - провлачи момичето и взе буркан със зеленикава течност от една купчина до касата. Би трябвало да бъде любовна отвара, ала Кит знаеше, че няколко от бурканите съдържаха вода, оцветена с боя за храна. - Това място не е по вкуса на Джулиън. - Тя обходи Пазара с бърз поглед.
- Аз съм Камерън Ашдаун. - Момчето нефилим протегна ръка и Джони я стисна с доста слисано изражение. Кит се възползва от възможността да се приближи зад щанда. - Аз съм
Русокосото момиче (Ема) потръпна едва забележимо. Камерън Ашдаун може и да й беше гадже сега, помисли си Кит, но едва ли щеше да бъде такова още дълго.
- Ха. - Джони взе буркана от ръката на Ема. - Предполагам, че си тук, за да продължиш оттам, докъдето бяхме стигнали.
Той извади от джоба си нещо, което приличаше на квадратно парче плат, и Кит зяпна. Какво му беше интересното на къс червен памук?
Ема изпъна гръб, придобила внезапно нетърпеливо изражение.
- Откри ли нещо?
- Ако го пуснеш в пералнята заедно с белите си дрехи, определено ще се сдобиеш с розови чорапи.
Ема пое парчето плат с гримаса.
- Говоря сериозно. Нямаш представа колко хора трябваше да подкупя, за да се сдобия с това. Беше в Спираловидния лабиринт. Парче от ризата, с която е била облечена майка ми, когато е била убита.
Джони вдигна ръка.
- Знам. Просто...
- Не се опитвай да бъдеш саркастичен.
- Или да ти плащат за нея - обади се Камерън Ашдаун. -Нямаме нищо против да ти плащат за нея.
- Вижте, не мога да ви помогна - каза бащата на Кит. - Тук няма никаква магия. Това е просто парче памук. Накъсано на парцали и пропито с морска вода, ала въпреки това - просто памук.
