Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 14

Ако в езика на мунданите имаше израз, който да опише тази връзка, помисли си Ема, това би било „сродна душа". Платонична сродна душа. Не беше разрешено да се обвързваш романтично със своя парабатай. Както толкова много неща, това беше в разрез със законите. Ема нямаше представа защо, не виждаше смисъл в това, но пък в много от законите нямаше логика. Според нея нямаше смисъл и в това Клейвът да изпрати в изгнание полусестрата на Джулиън, Хелън, и да изостави Марк, неговия полубрат, само защото майка им беше фея, ала въпреки това от Клейва бяха постъпили именно така, когато изготвиха условията на Студения мир. Ема се изправи и пъхна стилито в колана с оръжията си.

- Е, семейство Блекторн се прибира вдругиден. Тогава ще имаш възможност да се запознаеш с Джулс. - Тя отново се приближи до ръба на покрива; тропот на ботуши по керемидите й подсказа, че Кристина се бе присъединила към нея. -Виждаш ли нещо?

- Може би нищо не се случва. - Кристина сви рамене. -Може би е просто най-обикновено парти.

- Джони Рук беше толкова сигурен - промълви Ема.

- Даяна не ти ли забрани изрично да се срещаш с него?

- Може и да ми е казала да престана да се виждам с него -призна Ема. - Възможно е дори да го е нарекла „престъпник, който извършва престъпления", което ми се стори доста сурово, но не каза, че не бива да ходя на Пазара на сенките.

- Защото е всеизвестно, че не се очаква нефилимите да посещават Пазара на сенките.

Ема не обърна внимание на думите й.

- И ако се натъкна на Рук, да кажем, на Пазара, и той спомене нещо, докато си бъбрим, а аз случайно изпусна малко пари, кой би го нарекъл „купуване на информация"? Просто двама приятели, единият от които не внимава с клюките, а другият - с финансите си.

- Това не е духът на закона, Ема. Забрави ли? „Строг закон, но закон."

- Аз пък си мислех, че е: „Законът е дразнещ, но и гъвкав".

- Това не е мотото. А Даяна ще те убие.

- Не и ако разгадаем убийствата. Целта оправдава средствата. А ако не се случи нищо, изобщо не е необходимо да научава. Нали така?

Кристина не отговори.

- Нали? - настоя Ема.

Кристина си пое дъх.

- Виждаш ли? - попита тя и посочи.

Да, Ема виждаше. Виждаше висок, красив мъж с пригладена коса, бледа кожа и добре ушити дрехи, който си проправяше път през множеството. Хората наоколо се обръщаха след него, лицата им - отпуснати и запленени.

- Върху него има магически прах - каза Кристина и веждите на Ема подскочиха. Кристина говореше за заблуждаващата магия, която долноземците често използваха, за да останат незабелязани от мунданите. Ловците на сенки притежаваха Знаци, които имаха същия ефект, само че не ги смятаха за магия. Магията бе за магьосниците, докато руните бяха дар от Ангела. - Въпросът е: вампир или елф?

Ема се поколеба. Мъжът се приближи до млада жена на невероятно високи токчета, стиснала чаша шампанско в ръка. Когато я заговори, лицето и изведнъж стана съвършено безизразно. Кимайки любезно, тя разкопча дебелата златна огърлица, която носеше, и я пусна в протегнатата му ръка, без да престава да се усмихва, докато той прибираше украшението в джоба си.