Читать «Ледената пустиня» онлайн - страница 3

Клетникът едва се държеше на краката си. Носът му бе побелял признак за замръзване, а краката му бяха станали като ледени блокчета.

— Дръжте се, капитане — окуражаваше го Торп. — Ако спрем, сме загубени.

— Нямам вече сили — отговори Ално, произнасяйки с мъка думите. — Остави ме тук и се опитай да стигнеш до залива.

— Ако ви оставя на това място, изложен на ветровете и на снега, няма да ви намеря жив — възрази Торп. — Трябва да потърсим убежище. Ще ви понося малко.

Както казахме, Торп бе човек с великанска сила. Той разтри силно със сняг лицето на капитана, за да предотврати замръзването, после го взе на ръце и го понесе.

Бурята не отслабваше, напротив, засилваше се. Снежни вихрушки ослепяваха двамата нещастници, докато ледените пирамиди, поради спусналия се студ, се пукаха с такъв трясък, като че вътре избухваха мини.

Капитанът, почти замръзнал, не даваше вече признаци на живот. Устните му бяха посинели, а кожата му ставаше все по-бяла, сякаш кръвта му се бе оттекла.

Торп също започваше да замръзва. Той правеше върховни усилия, обаче му бе невъзможно да продължава борбата с тази тежест на гърба, която го омаломощаваше въпреки необикновената му сила.

Ако не намереше ново убежище, смъртта щеше да бъде неизбежна и за двамата.

Изведнъж му хрумна една мисъл.

— Да направим като ескимосите — рече си той. — Това е единственото средство, което ни остава да опитаме, за да не замръзнем.

Сложи капитана на земята и започна да копае бързо снега там, където вятърът го бе натрупал и се бе образувало доста високо хълмче.

Понеже снегът още не бе замръзнал, за по-малко от десет минути той изкопа в него галерия, дълбока три метра и достатъчно широка, за да побере и двамата. След това внесе вътре и капитана.

На завет от вятъра можеше да се издържи и най-големият студ в полярната област. Четиридесет градуса под нулата са били понасяни без много трудности дори от изследователи, непривикнали на такъв климат, без обаче да има вятър. Впрочем Торп и капитанът не се чувствуваха зле в тази галерия, изкопана в снега. След няколко минути температурата в нея дори се покачи от топлината на телата им.

— Ескимосите са имали право да ми хвалят удобствата на ловджийските си легла, както наричат тези дупки — каза Торп. — Ако се стопли още, капитанът ще избегне опасното замръзване. Щом престане бурята, ще ида да се уверя.

Понеже нямаше какво да правят, двамата легнаха един до друг, за да се топлят, в търпеливо очакване бурята да утихне, за да излязат.

Но часовете минаваха, а бурята не утихваше. Навън се чуваше силното бучене на северния вятър и пукането на ледените грамади.

Снегът се трупаше все повече пред отвора на галерията и това принуди Торп да прави отвори с пушката си, за да влиза въздух.

Едва към десет вечерта вятърът постихна и снежната вихрушка престана. Беше много късно, за да тръгнат пак на път, затова двамата ловци решиха да изчакат утрото, макар че това ново забавяне засилваше безпокойството им.

Мислеха, че екипажът, като не ги види да се връщат, ще напусне окончателно залива, за да не бъде блокиран от ледените планини. А такива вятърът трябва да е докарал към юг в голямо количество.