Читать «Ледената пустиня» онлайн - страница 6

Капитанът взе завивките, няколко бутилки ром, храни и други продукти и тръгна обратно да уведоми Торп за откритието си.

Когато стигна до убежището, капитанът стреля с пушката срещу глутница вълци, които се бореха за трупа на мечката.

При пристигането на капитана свирепите плячкаджии се отдалечиха веднага, след като оставиха няколко убити свои събратя.

— Тъкмо навреме — зарадва се Торп. — Нямаше да мога да издържа повече, капитане.

— Успокой се, храбрецо. Нося ти храна, завивки и няколко бутилки ром. Другарите ни са заминали и са ни оставили неща, които ще ни бъдат много полезни. Да не падаме духом, добри ми Торп, и нека търпеливо чакаме пролетта.

— С вас не се страхувам от нищо, капитане — увери го морякът. — Разчитайте напълно на мен, макар че засега не ме бива за нищо.

— Ще оздравееш, Торп, и ще ми бъдеш много полезен.

* * *

На следния ден капитанът започна да приготвя зимната им квартира. Засега не можеше да разчита на моряка, но не се обезсърчаваше. Понеже галерията не бе удобна за живеене, той започна да строи ледена хижа, която бе лесна за направа и бе отлично убежище срещу студовете на дългата полярна нощ.

Така ескимосите, които населяват Гренландия и най-северните острови на американския материк, не строят други убежища освен ледени къщи и се чувствуват много добре в тях.

Със завивките, които имаха, капитанът постла земята, като сложи отгоре кожата на бялата мечка. После окачи на стената една лампа, намерена сред предметите, оставени от екипажа. Тюлените трябваше да доставят необходимото гориво за осветлението и отоплението.

В това ледено, но защитено от ветровете и доста топло, жилище оздравяването на Торп вървеше много бързо. Не бяха минали и три седмици, и младият великан бе в състояние да помага на капитана.

Понеже студовете се засилваха, двамата изоставени отидоха в залива, за да вземат припасите, оставени от другарите им и да си доставят масло.

Бяха видели няколко тюлена по ледените блокове и уловиха, макар и трудно, няколко от тях. Тъй че, когато настъпи зимата, бяха готови да я посрещнат.

Увеличиха припасите си, като убиха няколко вълка и две мечки, изненадали ги около хижата. Така разполагаха със значителни запаси от мас и масло, за да поддържат лампата.

Дългата полярна нощ бе започнала. Слънцето не се показваше вече на небосклона. Гъсти и мрачни облаци, прорязвани понякога от кървавочервените отблясъци на северните сияния, бяха обгърнали безкрайната ледена пустиня. Бушуваха страшни бури и студът се усилваше все повече и повече, та двамата нещастници бяха принудени да стоят затворени по цели седмици в ледения си затвор.

Те обаче не се отегчаваха. Минаваха дните в приготвяне на нови дрехи от кожи на животните, които бяха убиги, или в приказки и кроене на планове.

Когато бурите утихваха, бягаха по снежните полета, за за поддържат здравето си.

Най-сетне зимата премина. След сто и шестдесет дни слънцето се яви отново, поздравено с ура от двамата моряци.

Дошъл бе моментът да тръгват.