Читать «Ледена жега» онлайн - страница 7

Патоанатомът отново се усмихна и от ноздрите й излетяха тънки струйки пара.

— Качи се тук и ще ти покажа с какво си имаме работа.

Детектив Хийт надяна ръкавици и се изкачи по рампата, която се издигаше от тротоара до задната част на камиона. Щом стъпи горе, тя погледна за миг към куфара, а зъбите й шумно изтракаха. Отдаде го на разликите в климата (отвън беше априлска утрин, а в камиона — януарска вечер) и не му обърна внимание.

Лорън се изправи, за да й направи място да огледа тялото.

— Виждам какво имаш предвид — каза Хийт.

Трупът на жената беше замразен. Ледените кристали, които беше видяла по кашоните с кайма, пиле и риба, блестяха и по лицето й. Тя носеше бледосив костюм и за да я натикат в куфара, където лежеше на една страна, я бяха свили в поза „зародиш“. С капачката на химикалката си Лорън посочи към заскреженото петно от кръв на гърба на сакото.

— Това очевидно е най-добрата ми догадка относно причината за смъртта. Сериозна рана, нанесена странично в задната част на ребрата. Ако се съди по количеството кръв, ножът е влязъл между тях, попадайки в сърцето.

Хийт изпита неприятното усещане за déjà vu, което чувстваше всеки път, когато видеше подобна рана, но не каза нищо. Само кимна и скръсти ръце, за да се постопли — кожата по тях най-вероятно беше настръхнала въпреки сакото.

— Тъй като е замразена, не мога да направя предварителен оглед. Не мога дори да разтворя крайниците й, за да видя има ли други рани, травми, белези от самозащита, посиняване и така нататък. И това ще стане, разбира се, но не сега.

Без да откъсва очи от прободната рана, Ники каза:

— Предполагам, че дори часът на смъртта ще бъде труден за определяне.

— О, разбира се, но не се тревожи. Ще го определя сравнително точно, когато имам възможност да я обработя на 30-та улица — отвърна патоанатомът и добави: — Ако приемем, че като се върна, няма да ме чака адски хаос заради земетресението.

— Доколкото чувам, има само дребни травми, хората си тръгват веднага.

— Това е добре — каза Лорън и я огледа преценяващо. — Добре ли си?

— Да. Просто не знаех, че днес ще ми трябва пуловер.

— Аз явно съм по-навикнала на студ, а? — каза тя и махна капачката на химикалката си. — Предлагам да стоя встрани и да си записвам, докато ти си вършиш работата.

Пари и Хийт си бяха сътрудничили при достатъчно случаи, за да са наясно с хватките и нуждите на другата. Лорън например знаеше, че на всяко местопрестъпление Ники първо оглежда всичко от всеки възможен ъгъл с, както казваше тя, „очите на начинаещия“. Смяташе, че проблемът на следователите-ветерани е, че след толкова години дори най-добрите претръпват заради навика. Не звучеше интуитивно, но опитът работеше срещу тях, като притъпяваше сетивата им. Ако попитате работник в рафинерия как се справя с вонята, той или тя ще ви отговори „каква воня“? Детектив Хийт обаче помнеше как се чувстваше, докато разследваше първите си случаи. Как виждаше всичко и търсеше още. Всяко късче информация беше потенциално важно, не биваше да пренебрегва нищо. Както убийството на майка й превърна подхода й към всяко местопрестъпление в ритуал, така убеждението, че трябва винаги да е нащрек, не й позволяваше да превърне огледа в нещо рутинно. Както често напомняше на отряда си, най-важно беше да се вживееш в настоящия момент и да си даваш сметка какво забелязваш.