Читать «Къщата с мансарда (Разказ на един художник)» онлайн - страница 8

— Няма да споря с вас — каза Лида и остави вестника. — Това вече съм чувала. Ще ви кажа само едно: не бива да се стои със скръстени ръце. Вярно е, ние не спасяваме човечеството и може би в много отношения грешим, но ние вършим каквото можем, и сме прави. Най-висшата и свята задача на културния човек е да служи на ближния си и ние се опитваме да му служим, както умеем. На вас не ви харесва, но на всички не можеш угоди.

— Вярно, Лида, вярно — каза майката.

В присъствието на Лида тя винаги се смущаваше и когато разговаряше, поглеждаше тревожно към нея, боеше се да не каже нещо излишно или неуместно, никога не й противоречеше, а винаги се съгласяваше: вярно, Лида, вярно.

— Селската неграмотност, книжките с жалки наставления и поговорки и медицинските пунктове не могат да намалят нито невежеството, нито смъртността, както светлината от вашите прозорци не може да освети тази огромна градина — казах аз. — Вие не давате нищо, с вашата намеса в живота на тези хора вие създавате само нови потребности, нов повод за труд.

— Ах, Боже мой, но нали трябва да се върши нещо! — каза Лида с досада и по тона й личеше, че смята разсъжденията ми за нищожни и ги презира.

— Трябва да се освободят хората от тежкия физически труд — казах аз. — Трябва да се разхлаби яремът им, да им се даде възможност да си поемат дъх, та да не прекарват целия си живот край печките, коритата и по нивите, а да имат време да помислят и за душата си, за Бога, да могат по-широко да проявяват своите духовни способности. Призванието на всеки човек е в духовната дейност — в непрекъснатото търсене на истината и смисъла на живота. Направете излишен грубия животински труд, дайте им да се почувстват на свобода и тогава ще видите каква подигравка всъщност са тези книжки и аптечки. Ако човек съзнава истинското си призвание, могат да го удовлетворяват само религията, науките, изкуствата, а не тези глупости.

— Да се освободят от труда! — усмихна се Лида. — Нима е възможно?

— Да. Поемете вие част от техния труд. Ако всички ние, градски и селски жители, всички без изключение се съгласим да разделим помежду си труда, който изразходва цялото човечество за удовлетворение на физическите нужди, на всеки от нас биха се паднали може би не повече от два-три часа дневно. Представете си, че всички ние, богати и бедни, работим само по три часа на ден, а останалото ни време е свободно. Представете си също, че за да зависим още по-малко от тялото си и за да работим по-малко, ние изобретим машини, заменящи труда, че се постараем да сведем нуждите си до минимум, че закалим себе си, децата си да не се страхуват от глад и студ и не треперим непрекъснато за здравето им, както треперят Ана, Мавра и Пелагея. Представете си, че не се лекуваме, нямаме аптеки, тютюневи фабрики, винарски заводи — колко много свободно време ни остава в края на краищата! И ние всички отдаваме това свободно време на науките и изкуствата. Както селяните поправят понякога със съвместни усилия път, така и ние общо, задружно бихме търсили истината и смисъла на живота и — уверен съм — истината би била намерена много скоро, човекът би се освободил от постоянния мъчителен, угнетяващ страх и дори от самата смърт.