Читать «Къщата с мансарда (Разказ на един художник)» онлайн - страница 7

Като провлачваше надълго своето „е-е-е-е…“, Белокуров заговори за болестта на века — песимизма. Говореше уверено и с такъв тон, като че ли спорех с него. Стотици версти пустинна, еднообразна, изгоряла степ не могат да навеят такова униние, както един-единствен човек, който седи, приказва и не се знае кога ще си иде.

— Работата е не в песимизма, нито в оптимизма — казах ядосано, — а в това, че от сто души деветдесет и девет нямат ум.

Белокуров го прие за своя сметка, обиди се и си отиде.

Глава 3

— В Малозьомово е дошъл на гости князът, прати ти много здраве — казваше Лида на майка си; беше се върнала от някъде и си сваляше ръкавиците. — Разказа много интересни неща… Обеща да повдигне отново в губернското събрание въпроса за медицински пункт в Малозьомово, но смята, че има малка надежда — и като се обърна към мен, каза: — Извинете, все забравям, че това вас не ви интересува.

Почувствах раздразнение.

— Защо да не ме интересува? — попитах и свих рамене. — Вие не желаете да знаете моето мнение, но уверявам ви, този въпрос живо ме интересува.

— Наистина ли?

— Да. Според мен медицински пункт в Малозьомово е съвсем излишен.

Раздразнението ми се предаде и на нея; тя ме погледна с присвити очи и попита:

— А какво не е излишно? Пейзажите?

— И пейзажите са излишни. Всичко е излишно там.

Тя свали ръкавиците и разгърна вестника, току-що донесен от пощата; след минута каза тихо, като явно се сдържаше:

— Миналата седмица Ана умря при раждане; ако имаше наблизо медицински пункт, щеше да остане жива. И господа пейзажистите, струва ми се, би трябвало да имат някакво мнение по тези въпроси.

— Имам по тези въпроси напълно установено мнение, уверявам ви — отговорих, а тя се прикри с вестника, като че ли не искаше да слуша. — Според мен при съществуващите условия медицинските пунктове, училищата, библиотечките, аптечките служат само за поробване. Народът е окован в огромна верига, а вие не разкъсвате веригата, а само добавяте нови брънки — ето ви моето мнение.

Тя вдигна очи към мен и се усмихна насмешливо, а аз продължих, като се мъчех да уловя главната си мисъл:

— Важно е не че Ана е умряла при раждане, а че всички тези Ани, Маври, Пелагеи от ранно утро до мръкнало превиват гръб, боледуват от непосилния труд, цял живот треперят за гладните си и болни деца, цял живот се боят от смърт и болести, цял живот се лекуват, рано повяхват, рано остаряват и умират сред мръсотия и смрад; децата им, като поотраснат, започват същата история и така минават стотици години и милиарди хора живеят по-зле от животни — само за парчето хляб, в непрекъснат страх. Целият ужас на положението им е, че нямат време и да помислят за душата си, нямат време да се сетят за своя образ и подобие; гладът, студът, животинският страх, непосилният труд като снежни лавини са им преградили всички пътища към духовна дейност, тъкмо към онова, което отличава човека от животното и е единственото, заради което си струва да живееш. Вие им се притичвате на помощ с болници и училища, но с това не ги освобождавате от веригите, а, напротив, още повече ги заробвате, защото внасяте в живота им нови предразсъдъци и увеличавате нуждите им, да не говорим за това, че те трябва да плащат на земството пластирите и книгите и следователно да превиват още повече гръб.