Читать «Къщата с мансарда (Разказ на един художник)» онлайн - страница 4

А сестра й Мисюс нямаше никакви грижи и прекарваше живота си в пълно безделие като мен. Щом станеше сутрин, веднага вземаше книгата и четеше, седнала на терасата в дълбоко кресло, а крачетата й едва докосваха пода или се скриваше с книгата в липовата алея, или излизаше през портата в полето. Четеше по цял ден, вперила жаден поглед в книгата, и само по това, че понякога той ставаше уморен, замаян, а лицето й силно пребледняваше, човек можеше да се досети колко изтощаваше мозъка й това четене. Когато идвах, тя леко се изчервяваше, щом ме видеше, оставяше книгата и като ме гледаше в лицето с големите си очи, оживено разказваше какво се бе случило: например че в помещението за слугите се запалили саждите или че един селянин хванал в езерото голяма риба. Делничен ден носеше обикновено светла блузка и тъмносиня пола. Ние се разхождахме заедно, беряхме вишни за сладко, возехме се с лодка и когато тя подскачаше, за да стигне вишна, или гребеше с веслата, през широките ръкави прозираха тъничките й слаби рамене. Или аз рисувах етюд, а тя стоеше до мен и гледаше с възхищение.

Една неделя в края на юли отидох у Волчанинови сутринта към девет часа. Обикалях из парка по-далеч от къщата и търсех манатарки, каквито това лято имаше много, и оставях край тях знак, за да ги откъснем после с Женя. Духаше топъл вятър. Видях как Женя и майка й, и двете със светли празнични дрехи, се върнаха от църква и Женя придържаше шапката си, за да не я отнесе вятърът. После чух как на терасата пиха чай.

За мен, човек безгрижен, търсещ оправдание за непрекъснатото си бездействие, тези летни празнични утрини в нашите имения винаги бяха крайно привлекателни. Когато зелената градина, още влажна от росата, цялата сияе от слънце и изглежда щастлива, когато край къщата мирише на резеда и олеандър, младите току-що са се върнали от черква и пият чай в градината и всички са така мило облечени и весели и когато знаеш, че всички тези здрави, сити, красиви хора през целия дълъг ден няма да правят нищо, иска ти се целият живот да е такъв. И сега си мислех същото и ходех из градината, готов да ходя така, без работа и без цел, целия ден, цялото лято.

Дойде Женя с кошницата; изразът й беше такъв, като че ли е знаела или предчувствала, че ще ме намери в градината. Беряхме гъби и си приказвахме и когато ме питаше нещо, тя избързваше малко напред, за да вижда лицето ми.

— Вчера у нас на село стана чудо — каза тя. — Куцата Пелагея боледувала цяла година, никакви доктори и лекарства не помагаха, а вчера една бабичка й баяла и й минало.