Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 89

— Друг апартамент! — удиви се госпожата. — Имате ли представа колко много платихме за къщата в Локъст Вали, която купихме на Ерика?

В нейните представи някой като мен очевидно не би трябвало да е запознат с подобни неща. Обърнах се към съпруга й:

— В какво точно сте се „провалили“?

Госпожа Бланшет се надигна от шезлонга като боксьор след гонга за следващия рунд.

— Това какво ви засяга? — попита тя и ме изгледа свирепо.

— Както сам виждате, детектив, жена ми е много разстроена — заговори господин Бланшет, без да вдигне поглед от килима. — И двамата сме разстроени. Може ли по-късно да ни разпитате? Може би, след като поне малко се посъвземем.

— Разбира се — кимнах. Преди да си тръгна, оставих визитата си картичка на облегалката на фотьойла. — Ако се сетите за нещо, което може да помогне, или ако ви е необходима повече информация — и въобще всичко, което мога да направя, — моля ви, обадете ми се.

Като излязох от асансьора на партера, забелязах портиера в зелената униформа да разговаря на испански с една от прислужниците, като се смееше и вероятно флиртуваше с нея.

Те веднага млъкнаха, щом се приближих до тях и отново показах полицейската си значка.

— Аз съм детектив Бенет, спомняте ли си? — заговорих го. — Мога ли да ви задам няколко въпроса? Няма да отнеме повече от минута.

Прислужницата се отдръпна, а портиерът само сви рамене.

— Разбира се. Името ми е Петие. Какво мога да направя за вас?

— Познават ли Ерика Гладстон? — зададох първия си въпрос.

— Още откакто беше съвсем малко момиче.

— Какво се е случило между нея и родителите й?

Петие внезапно позеленя като сакото си.

— А, за това, амиго, никога нищо не съм чул. Трябваше да попитате тях. Аз само работя тук.

Отпуснах дружески ръка на рамото му.

— Виж, разбирам тайния код — никога не говори за обитателите. Успокой се. Няма да те привличам за свидетел в съда. Трябва да ми помогнеш да закопчая този убиец, който вършее наоколо и стреля по хората. Предполагаме, че е съпругът на Ерика — Томас Гладстон.

— Chingao! — извика портиерът, с очи, разширени от изненада. — О, боже мой! Наистина ли?

— Наистина. Хайде, Петие, помогни ни да пипнем този тип.

— Да, да, разбира се — кимна той. — Ерика, а? Добре, да видим сега. Беше бая диво хлапе. Наистина необуздано. Наркотици. На два пъти я изпращаха в клиника. Говорим за времето преди да навърши шестнайсет. Когато се прибра от колежа „Сара Лорънс“, получихме заповед да не я пускаме горе, ако вътре няма някой друг. Сетне сякаш започна да се оправя. Омъжи се за един младеж с много добър произход от фирмата на баща си и роди от него две дъщери. Но после внезапно се разведе и си взе втори съпруг, този тип Гладстон. Той бил пилот на корпоративния самолет на баща й… поне така чух. Родителите й побесняха, особено майка й, или господарката на имението, както си я наричаме ние. Тя веднага уволни Гладстон и изгони дъщеря си. — Портиерът заклати мрачно глава. — Да се боцкаш на тринайсет години е едно, но когато не можеш да заспиваш без хероина, направо си труп.