Читать «Кървави книги (Том 2)» онлайн - страница 67

Вонята — нещо средно между препържена риба и мърша — раздразни Пакард. Това бе неговият град, той се грижеше за мястото и го защитаваше. Не можеше да погледне благосклонно върху нахлуването на тази огнена топка.

Шерифът извади пистолета си и тръгна към трупа. Пламъците, вече угаснали, бяха унищожили по-голямата част от тялото. Въпреки това то имаше внушителни размери. Крайниците му, ако това бяха крайници, обхващаха нещо подобно на глава. Останалото бе неузнаваемо. Не че Пакард изпитваше съжаление поради този факт. Купчината от обезобразена плът и почернели кости имаше достатъчно нечовешки форми, за да накара пулсът му да се ускори.

Беше си чудовище — нямаше никакво съмнение.

Създание на земята: по-скоро пръкнало се от земята. Беше изпълзяло от подземния свят на път за големия амфитеатър, където да изкара една нощ на празненства. Веднъж на всеки двадесет-тридесет години, казваше баща му, пустинята изплюва своите демони и ги пуска за малко на свобода. Като разсъдливо дете, Пакард никога не бе вярвал на глупостите, които дрънкаше баща му, но нима този демон не беше точно такъв?

Какъвто и нещастен случай да бе довел горящото изчадие да умре в града, Пакард бе доволен от това доказателство за уязвимостта на чудовищата. Баща му никога не бе споменавал, че могат да бъдат надвити.

Развеселен от мисълта, че тази отвратителна твар може да бъде победена, шерифът пристъпи към димящия труп и го срита. Зяпачите, които още се тълпяха на безопасно разстояние до вратата, ахнаха от възхищение при тази проява на смелост. Сега вече устата на Пакард се разтегли в усмивка. Ритникът щеше да му спечели цяла нощ безплатно пиене, а може би и някоя жена.

Съществото лежеше с корема нагоре. С безстрастния поглед на професионален унищожител на демони, Пакард внимателно разгледа плетеницата от крайници, покриващи главата. Чудовището бе мъртво — дума да няма. Той прибра пистолета в кобура и се наведе над трупа.

— Донеси един фотоапарат, Джебедая — подвикна шерифът, впечатлен от собствената си смелост.

Заместникът му се завтече към участъка.

— Трябва да щракнем този красавец.

Пакард клекна и посегна към почернелите крайници на съществото. Ръкавиците му щяха да бъдат съсипани, но си струваше да изтърпи това неудобство заради добрия имидж, който този жест щеше да му спечели. Той усети почти физически възхитените погледи на зрителите, когато опипа обгорената плът и разклати един крайник, опитвайки се да го отдели от главата на чудовището.

Огънят сякаш бе споил всичко в едно неделимо цяло, така че шерифът напрегна сили и дръпна рязко. В крайна сметка крайникът се отдели с пльокащ звук, като разкри единственото изсъхнало от топлината око на чудовището.

С изкривено от погнуса лице, Пакард пусна ръката обратно на мястото ѝ.