Читать «Кървави книги (Том 2)» онлайн - страница 65

Тръгна нататък.

Някои от инструментите бяха замлъкнали, сякаш вестта за неговото присъствие се разпространяваше сред музикантите. Нямаше съмнение, че са го видели.

Дейвидсън ускори ход и от маранята започнаха да изплуват все повече подробности.

Забави крачка. Сърцето му, разтуптяно от усилието, заби още по-учестено.

— Мили боже — каза си и за първи път през всичките тридесет и шест безбожни години, които бе прекарал на този свят, думите му прозвучаха като истинска молитва.

Намираше се на четиристотин метра от процесията, но знаеше, че очите не го лъжат. Макар и да го боляха, все пак му позволяваха да разпознае кое е папиемаше и кое — плът, да различи халюцинация от деформирана реалност.

Фигурите в края на шествието — онези, които се бяха спрели да го изчакат, — бяха чудовища с външност, по-кошмарна и от най-безумния кошмар.

Първото чудовище бе високо пет-шест метра. Покритата му с шипове кожа висеше на дипли върху мускулите, главата му представляваше конус от оголени зъби, разположени върху алени венци. Другото имаше три крила и тривърха опашка, която шибаше прахта с ентусиазма на влечуго. Третото и четвъртото бяха свързани в едно чудовищно цяло, което бе по-отвратително и от съставните си части. Всяка половина на този симбиотичен ужас бе забила крайници в другата, сякаш се опитваше да проникне дълбоко в плътта на своя партньор. И макар че езиците на двете глави бяха преплетени, ужасяващото творение надаваше кошмарен вой.

Дейвидсън отстъпи крачка назад и се огледа за колата си. В това време едно от съществата — цялото черно-червено — изпищя пронизително. Въпреки че ги деляха четиристотин метра, звукът се вряза болезнено в мозъка на човека. Той погледна пак към процесията.

Пищящото чудовище бе напуснало мястото си в шествието и сега тичаше към него върху ноктестите си крака. Обзет от неконтролируема паника, Дейвидсън усети, че съдържанието на червата му се изсипва в панталоните.

Съществото се приближаваше със скоростта на гепард и ставаше все по-голямо с всяка изминала секунда, така че мъжът виждаше все повече подробности от чудовищната му анатомия: лишените от палци ръце със зъби върху дланите, главата, на която имаше едно-единствено трицветно око, мускулите на раменете и гърдите, дори щръкналите му от гняв или (пази боже) от похот гениталии, които бяха разклонени като чатал и се блъскаха в корема му.

Дейвидсън нададе оглушителен почти колкото писъка на чудовището крясък и хукна назад към шосето.

До колата му оставаха два-три километра и той осъзна, че дори да успее да стигне до нея, пак няма да намери убежище там. Тогава си даде сметка колко близо е смъртта, колко близо е била винаги.

Съществото беше съвсем близо, когато омазаните с изпражнения крака на Дейвидсън се подкосиха. Той падна и запълзя, задрапа към колата. Сетне чу тропота зад гърба си, сви се на топка и зачака разтреперан смъртоносния удар.