Читать «Кървави книги (Том 2)» онлайн - страница 63

Сводникът извади внимателно ключа от външната страна на бравата, затвори, мушна го от вътрешната страна и заключи. Когато ключалката прещрака, тя го уби, без да му даде възможност да се обърне и да я погледне отново. Екзекуцията не беше зрелищна: просто бръкна в пилешките му гърди и смачка белите му дробове. Той се строполи върху вратата и се свлече надолу, като размаза лицето си по дървената плоскост.

Васи дори не се обърна, за да го види как умира; Джаклин беше всичко, което искаше да гледа — сега и завинаги.

Той се приближи до дюшека, наведе се и започна да развързва глезените ѝ. Кожата ѝ беше ожулена, а въжето — покрито със засъхнала кръв. Развързваше възлите един по един, със спокойствие, което мислеше, че е изгубил: доволен, че най-сетне е тук, неспособен да се върне и съзнаваш, че единственият път пред него е дълбоко в нея.

Щом освободи глезените ѝ, се зае с китките, като закри с тяло гледката ѝ към тавана.

— Защо му позволи да ти причини това? — попита я нежно.

— Страхувах се.

— От какво?

— Да се движа, дори да живея. Всеки ден беше агония.

— Аха.

Познаваше отлично тази пълна неспособност да живееш.

Джаклин усети как Васи застава до нея, как се съблича и целува жълтеникавата кожа на корема на тялото, което тя обитаваше. То беше белязано от заниманията ѝ: кожата беше изопната до крайност и набраздена от пресичащи се линии.

Той легна до нея и допирът на тялото му в нейното не беше неприятен.

Тя докосна главата му. Ставите ѝ бяха вдървени и всяко движение ѝ причиняваше болка, но искаше да притегли лицето му към своето. Васи се появи усмихнат в полезрението ѝ и те се целунаха.

„Боже мой — помисли си тя, — събрахме се.“

И щом си го помисли, волята ѝ се изпълни. Чертите ѝ се разтопиха под устните му, превърнаха се в червеното море, което бе сънувал и се изляха върху лицето му, което също се топеше: води от мисъл и кост на двама души.

Острите ѝ гърди го пронизаха като стрели; изостреният от мисълта ѝ член я уби на свой ред с един-единствен тласък. Преплетени в прибоя на любовта, те си помислиха, че загиват и умряха.

Суровият свят отвън започна да ги оплаква, брътвежът на продавачи и купувачи изпълни нощта. Накрая апатията и умората надвиха и най-алчния търговец. И вътре, и вън се възцари изцелителна тишина: край на всички загуби и придобивки.

Кожите на бащите

Двигателят се закашля, задави се и умря. Зад прозорците на мустанга се надигна жалостив вой и Дейвидсън внезапно осъзна вятъра по пустинния път. Опита се да запали отново мотора, но той отказа. Отчаян, мъжът отлепи потни длани от волана и се огледа. Във всички посоки едно и също: горещ въздух, горещи скали, горещ пясък. Аризона.

Отвори вратата и стъпи на напеченото от слънцето прашно шосе. Напред и назад, то се простираше чак до светлия хоризонт. С присвити очи можеше да различи далечните планини, но щом се опиташе да фокусира поглед, очертанията се размиваха в трептящата мараня. Слънцето вече прогаряше главата му, защото русата му коса бе взела да оредява. Дейвидсън отвори капака на колата и се взря безпомощно в двигателя, изпълнен със съжаление, че не разбира нищо от устройство на автомобила. „Боже — помисли си, — защо не правят проклетите коли по-понятни?“