Читать «Кървави книги (Том 2)» онлайн - страница 62

Вече е съвсем тъмно и Кус закъснява. Но ще дойде, длъжен е. Не заради парите. Навярно няма много потребности, нуждае се само от хероин и грим. Ще дойде, защото тя го иска, а той е роб на желанията ѝ — също като мен. О, да, ще дойде. Разбира се, че ще дойде.

Добре. Мисля, че написах достатъчно.

Това са моите свидетелски показания. Нямам време да ги препрочитам. Чувам стъпките му по стълбите (той куца) и трябва да го последвам. Оставям тези страници на който ги открие, за да постъпи с тях, както намери за добре. На сутринта ще съм мъртъв, но ще бъда щастлив. Повярвайте ми.

* * *

„Боже мой — помисли си тя, — Кус ме изигра.“

Васи бе стоял пред вратата, тя усети плътта му със съзнанието си и я прегърна. Но Кус не го пусна вътре, въпреки изричните ѝ заповеди. От всички мъже единствено Васи имаше право на свободен достъп до нея и Кус го знаеше. Но той, както и всички останали, я беше измамил; всички без Васи. Единственият, когото (може би) бе обичала.

Тя лежеше будна в леглото си. Вече спеше по няколко минути на нощ; рядко си позволяваше повече и то само ако Кус я наглежда: веднъж се бе наранила по време на сън, беше се осакатила несъзнателно и се бе събудила кървяща и пищяща, като кактус от плът с игли, стърчащи от всичките ѝ крайници — игли, направени от собствените ѝ кожа и мускули.

Предположи, че отново е вечер, но нямаше как да е сигурна. В осветената от гола крушка стая, с плътни завеси на прозорците, цареше постоянен ден за сетивата и вечна нощ за душата: тя лежи по изранени от залежаването гръб и задник и се вслушва в далечните звуци, които долитат от улицата, от време на време задрямва за кратко или се храни от ръката на Кус, мият я и ѝ помагат да се изходи, използват тялото ѝ.

Ключалката изщрака. Джаклин надигна глава, за да види кой е. Вратата се открехна… започна да се отваря… отвори се докрай.

Васи. О, боже, ето го и Васи най-накрая, крачи през стаята към нея.

Дано това не е друг спомен, помоли се тя, дано този път е той — истински, реален.

— Джаклин.

Произнесе името на плътта ѝ, цялото ѝ име.

— Джаклин. — Той беше.

Зад него Кус се взираше между краката ѝ, запленен от танца на срамните ѝ устни.

— Ку… — рече тя, като направи опит да се усмихне.

— Доведох го — усмихна се той в отговор, без да откъсва очи от влагалището ѝ.

— Цял ден — прошепна Джаклин. — Чаках цял ден, Кус. Накара ме да чакам…

— Какво е един ден за теб? — отговори той все така усмихнат.

Тя вече не се нуждаеше от сводника, но Кус не го знаеше. В наивността си той смяташе, че Васи е поредният мъж, който е съблазнила; че ще го пресуши и захвърли като останалите. Кус вярваше, че Джаклин ще се нуждае от услугите му и утре, затова играеше тази пагубна игра толкова непохватно.

— Заключи вратата — предложи му тя. — И остани, ако искаш.

— Да остана? — повтори похотливо Кус. — Имаш предвид да гледам?

И без това гледаше. Джаклин знаеше, че гледа през дупката, която бе пробил във вратата, понякога го чуваше да пъшка. Но този път щеше да му позволи да остане завинаги.