Читать «Кървави книги (Том 2)» онлайн - страница 50

Канеше се да ѝ каже нещо. Тя го усещаше — откровението напираше в гърлото му, готово да се излее навън. Джаклин се обърна към него и започна да разтрива мислено слепоочията му, за да го накара да изплюе по-лесно камъчето.

Щеше да провали деня.

Щеше да провали кариерата си.

Щеше, бог да му е на помощ, да провали живота си.

— Трябва да спра да се виждам с теб — рече той.

Няма да посмее, каза си тя.

— Не съм сигурен какво знам за теб или по-точно какво си мисля, че знам, но то ме кара да се чувствам… неспокоен, Джей. Разбираш ли?

— Не.

— Опасявам се, че те подозирам в… извършването на определени престъпления.

— Престъпления?

— Имаш минало.

— Кой се е ровил в миналото ми? — попита тя. — Не е Вирждиния, нали?

— Не, не е Вирджиния, тя не е любопитна.

— Кой тогава?

— Не е твоя работа.

— Кой?

Джаклин натисна леко слепоочията му. Той трепна, заболя го.

— Какво има?

— Боли ме глава.

— Просто си напрегнат. Чакай. — Тя сложи пръсти върху челото му, като отпусна мисления си натиск. Петифър въздъхна облекчено.

— Така по-добре ли е?

— Да.

— Кой си вре носа в работите ми, Тит?

— Имам личен секретар. Линдън. Споменавал съм ти за него. Той знае за връзката ни от самото ѝ начало. Всъщност той прави резервации в хотелите и съчинява лъжите, които разказвам на Вирджиния.

Имаше нещо момчешко в речта му, което я правеше доста трогателна. Сякаш не страдаше толкова, че я зарязва, а по-скоро се чувстваше неловко.

— Линдън е чудесен. Прави всичко, за да улесни връзката ни. Така че не си мисли, че има нещо против теб. Просто видя една от снимките, които ти направих. Исках да ги унищожи.

— Защо?

— Не трябваше да те снимам, беше грешка. Вирджиния би могла… — Той млъкна, после продължи: — Познал лицето ти, но не успял да се сети къде го е виждал.

— В крайна сметка се е сетил.

— Преди работеше в един от вестниците ми, водеше рубриката за светски новини. Покрай това ми стана секретар. Както и да е, спомнил си коя си. Джаклин Ес, съпругата на покойния Бенджамин Ес.

— Покойния.

— Показа ми други снимки, не така хубави като твоите.

— Какви снимки?

— На дома ти. И на тялото на съпруга ти. Поне твърдят, че е тяло, въпреки че, бог ми е свидетел, не прилича много на човек.

— И преди нямаше много човешко в него — рече простичко тя, като си мислеше за студените очи на Бен и за още по-студените му ръце. Да онемее завинаги и да бъде забравен, друго не заслужаваше.

— Какво се случи?

— С Бен ли? Беше убит.

— Как? — Не трепна ли леко гласът му?

— Много лесно. — Джаклин беше станала от леглото и стоеше до прозореца. Силните лъчи на лятното слънце проникваха през пролуките в щорите и превръщаха лицето ѝ в релефна карта от светлосенки.

— Ти си го направила.

— Да. — Той я бе научил да бъде пряма. — Да, аз го направих.

Беше я научил и да бъде пестелива на заплахи.

— Зарежи ме и ще го направя отново.

Петифър поклати глава.

— Изключено. Не би посмяла.

Сега стоеше пред нея.

— Трябва да си изясним нещата, Джей. Аз съм могъщ и съм чист. Разбираш ли? Името ми никога не е било замесвано в публичен скандал. Мога да си позволя да разкрият, че имам любовница, даже дузина любовници. Но убийца? Не, това ще съсипе живота ми.