Читать «Кървави книги (Том 2)» онлайн - страница 13

— Но ти я пречупи.

— Да. Черил имаше готовност да предприеме такова пътешествие. Бяхме говорили, че трябва да се изправи срещу страха си. Аз просто се погрижих да го направи. Не е кой знае какво.

— Принудил си я насила. Иначе нямаше да го стори.

— Така е. За нея това беше едно образователно преживяване.

— Значи, сега си учител?

Стив искаше да прикрие сарказма в гласа си. Но не успя напълно. Сарказъм, гняв и мъничко страх.

— Да, учител съм — отговори Куейд, като го гледаше косо и разфокусирано. — Преподавам на хората ужаси.

Стив сведе очи към пода.

— Доволен ли си от преподаденото?

— И от наученото, Стив. И аз се уча. Това е много вълнуваща перспектива — цял свят от страхове за проучване. Особено с интелигентни обекти. Дори пред намирането на рационално обяснение…

Стив се изправи.

— Не искам да слушам повече.

— О? Добре.

— Имам лекции рано сутринта.

— Не.

— Какво?

Един пропуснат удар на сърцето.

— Не. Не си тръгвай още.

— Защо? — Сега сърцето му препускаше. Не беше осъзнавал колко много се бои от Куейд.

— Трябва да ти дам още няколко книги.

Стив усети, че се изчервява. Какво си бе помислил преди миг? Че Куейд ще го събори на земята, като състезател по ръгби, и ще започне да експериментира със страховете му?

Не. Идиотски мисли.

— Имам една книга за Киркегор, която ще ти хареса. На горния етаж е. Дай ми две минути.

Усмихнат, Куейд излезе от стаята.

Стив седна и взе да разглежда наново снимките. Най-пленителен беше моментът, в който Черил взема за пръв път разваленото месо. Никога не беше виждал подобно изражение на лицето на жената, която познаваше. На лицето на тази Черил бяха изписани съмнение, объркване и силен…

Страх.

Думата на Куейд. Мръсна дума. Противна дума, която от тази нощ нататък щеше да свързва с измъчването на едно невинно момиче.

Докато се взираше във фотографията, Стив се замисли за момент за изражението на собственото си лице. Не беше ли изписано и на неговото лице подобно объркване? И може би съшият страх, готов да го завладее, ако му се поддаде?

Чу шум зад себе си, прекалено тих, за да бъде от стъпките на Куейд.

Освен ако той не се прокрадваше.

О, боже, освен ако той…

Към носа и устата му се притисна парче плат, напоено с хлороформ. Стив вдиша неволно изпаренията, които опариха синусите и напълниха очите му със сълзи.

В ъгъла на света, на границата на зрителното му поле, се появи черно петно и започна да се разраства, като пулсираше в ритъм с бясното препускане на сърцето му.

После Стив видя гласа на Куейд в главата си като воал. Чу името си.

— Стивън.

И пак.

— … ивън.

— … вън.

— … ън.

Петното превзе света. Светът потъмня и изчезна. Далеч от очите, далеч от ума.

Стив се строполи върху снимките.

* * *

Когато се събуди, не разбра, че е в съзнание. Беше тъмно, чернотата го заобикаляше от всички страни. Лежа буден в продължение на час, преди да осъзнае, че е с отворени очи.

Първо размърда експериментално ръце и крака, после главата си. Беше очаквал да е вързан, но се оказа, че вързан е само левият му глезен. С верига или нещо подобно. Когато направи опит да се раздвижи повече, веригата ожули кожата му.