Читать «Кървави белези» онлайн - страница 90
Саймон Бекетт
Или Арно.
Изтласквам се нагоре, пръскайки вода. В банята все още няма никой, освен демоните на парата, които се вият и въртят в невидими течения. Решавам, че водата не е единственото, което е прегряло.
Вземам сапуна и започвам да се къпя.
Лондон
— Кой е Джулс?
Джез замръзва и чашата за кафе увисва в ръката му, преди да стигне до устните. Хвърля ми бърз поглед и я оставя обратно на масата.
— Кой Джулс?
Намираме се в кафенето до езиковата школа, която всъщност се помещава в няколко стаи над офиса на един застрахователен агент. Кафенето е малко и улицата, която минава точно под прозорците, е шумна. Но е удобно място, където можем да поприказваме преди началото на часовете, а и Джез не се интересува особено от естетика, стига закуските да са евтини.
— Джулс на Клоуи.
Опитва се да придаде на лицето си изражение, което наподобява недоумение.
— Ами, не… не мисля, че…
Все още таях някаква надежда, че може да съм сбъркал, но в момента и последната надежда умира.
— Не те бива да лъжеш. Кой е той?
— Откъде да знам?
— Ти живееш с Ясмин, а Ясмин е най-добрата приятелка на Клоуи.
— Питай Клоуи.
— Тя отказва да ми каже каквото и да било. Хайде, Джез!
Той мрачно разтрива врата си.
— Ясмин ме накара да обещая, че няма да издавам нищо.
— Няма да разбере. Това си е само между мен и теб.
Джез не изглежда никак убеден.
— Моля те — настоявам аз.
— Джулс е бившето гадже на Клоуи — въздъхва той. — Абсолютна отрепка, но тя се раздели с него преди две или три години, така че всичко е минало.
Свеждам поглед към чашата с кафе.
— Мисля, че е започнала отново да се вижда с него.
Джез присвива очи.
— Господи, съжалявам, човече.
— Ясмин знае ли?
— Че Клоуи отново се вижда с него? Съмнявам се. Дори и да знае, не е споменала нищо пред мен. А тя направо ненавижда Джулс.
Няколко от учениците, с които след малко трябва да имам час, минават пред прозореца и ми махат. Аз също вдигам ръка за поздрав, но изпитвам облекчение, че не влизат в кафенето.
— Разкажи ми какво е станало — настоявам.
Джез продължава смутено да си играе с чашата.
— Този тип е истинско копеле. Последното, което чух, е, че е взел някакъв модерен фитнес в Докландс, но се изживява като предприемач. На външен вид е много готин, но иначе е абсолютно безскрупулен тип.
Кимвам.
— Виждал съм го.
— Значи не е необходимо да ти обяснявам. Отнасяше се отвратително с Клоуи. Тя му беше нещо като трофей. Нали се сещаш, изглежда страхотно, движи се в артистичните среди. Изобщо не прилича на обичайното му обкръжение. Купи някои от картините й, така се запознаха. Но той е болен на тема контрол, от онези, които изпитват удоволствие да следят и унижават човека до себе си. Заради него започна да взема кокаин и я изхвърлиха от колежа.
— Какво?
Джез съвсем оклюмва.
— По дяволите! Мислех, че знаеш.
Всичко това е съвсем ново за мен. Доколкото ми е известно, Клоуи се е дипломирала заедно с Ясмин. А и кокаин?! Имам чувството, че съм попаднал в някаква паралелна вселена.