Читать «Кървави белези» онлайн - страница 83

— Какво каза Дидие? Спомена ли нещо за мен?

— Не съвсем — Нямаше да е толкова доволна, ако знаеше с какво се е похвалил. — Кой е той, някое старо гадже ли?

— А, не. Просто излизам с него от време на време — високомерно бе свила рамена тя. — Не съм го виждала от доста отдавна. Най-вероятно ревнува. Затова се е сбил с теб.

Съмнявах се, но започнах да се досещам защо портата беше отключена, когато дойдох във фермата първия път. Сигурно не й беше лесно да се среща с местните момчета при непрекъснатия контрол на Арно. И много се съмнявах, че баща й ще реагира добре, ако разбере какво става.

— Останах с впечатлението, че причината е баща ти. Какво е направил, че е ядосал толкова всички?

— Татко не е направил нищо. Те са виновни — беше отвърнала тя и отново се беше нацупила.

Оттогава не сме говорили за инцидента. Ако не беше новата синина на лицето ми, щеше да е все едно не се е случило нищо. Вече бях разбрал, че фермата има свой начин да попива събитията, да ги поглъща така, както водата поглъща камъните, които хвърлям в езерото. По повърхността се появяват няколко вълнички и после изчезват.

Арно оглежда стената още известно време, след това се обръща към мен.

— Това може да почака още малко. Ела.

— Къде?

Но той вече се е отдалечил. Оставам на мястото си още няколко секунди, след това се предавам и тръгвам след него. Прекосява двора, отива в конюшнята и изчезва зад трактора, който се намира в едно от огражденията. Докато успея да се промъкна покрай трактора и да стигна до него, той вече взема нещо от задната стена.

— Това тук може ли изобщо да се движи? — питам аз и разтривам лакътя си, който съм одрал в ламарината на трактора.

Гласът му идва откъм задната страна на конюшнята.

— Не и откакто някой сложи захар в резервоара.

— Кой?

— Не си е оставил визитката.

Сещам се за Дидие и се питам дали това е причината Арно да постави капани.

— Не можеш ли да го източиш докрай?

Арно се появява. Носи нещо в ръка, но е прекалено тъмно, за да видя какво е.

— Разбираш ли от двигатели?

— Не съвсем.

— Тогава не задавай глупави въпроси.

Приближава и тогава виждам, че носи моторна резачка. Тя е обемиста и изцапана с масло, от дългото й острие стърчат счупени зъби. Правя крачка назад, но се оказва, че той се е насочил към една туба с бензин. Отваря капачката на резервоара на резачката и го пълни.

— Какво ще правиш с това? — питам аз, около нас въздухът натежава от миризма на бензин.

— Трябва да се запасим с дърва за огрев.

— Сега, през лятото?

— На мокрите дърва им трябва доста време, за да изсъхнат.

От мястото си в конюшнята хвърлям поглед към къщата.

— Ами стената?

— Пак ще си е там, когато се върнеш — заявява той, долина масло от друга туба, затваря капачката и вдига резачката с една ръка. — Вземи количката.

До работния тезгях стои ръчна количка. Изкарвам я непохватно покрай трактора и я поставям пред Арно, който най-безцеремонно стоварва моторната резачка в нея. Имам лошо предчувствие какво ще последва и Арно, разбира се, не ме разочарова.