Читать «Кървави белези» онлайн - страница 68

— Затвори я — нарежда той и ми показва с жест отворената врата на кочината.

Отминава, без да изчака да види дали съм изпълнил нареждането. Останалите прасета започват да се придвижват към вратата, затова я затварям бързо и я залоствам с телена скоба, която закачвам за стълба на оградата. Арно изругава. Обръщам се и виждам как отпраща с ритник шпаньола, който се е приближил прекалено много. Кучето изскимтява и побягва надолу по пътеката.

Успяват да докарат свинята до входа на колибата, преди тя да започне да се дърпа. В този момент квиченето й става неистово, като че ли нещо в мястото я кара да изпадне в паника. Жорж натиска ужасеното животно с дъската с всичка сила, а Арно се опитва да препречи пътя му с крака, за да не избяга.

— Ти само ще гледаш ли? — изкрещява той към мен.

Прекосявам и заставам срещу Арно, така че свинята няма къде да отиде, тъй като Жорж я подпира отзад. Слагам ръка на гърба й и започвам да я бутам. Четината й е груба и остра. Твърда като боксова круша. Жорж я шибва с пръчката и свинята побягва през вратата.

Вътре квиченето й се чува още по-силно, звукът отскача от твърдите стени и бетонния под. Стоя до входа, не ми се иска да влизам.

— Влизай вътре и затвори вратата — сопва се Арно. — Остави горната част отворена.

Изпълнявам. Вратата е като на конюшня, разделена на две части. В малкото помещение няма никакви прозорци, единствената светлина навлиза през отворената горна част на вратата. Мухите жужат оживено, опитвам се да потисна отвращението си от вонята на засъхнала кръв и изпражнения. В средата на колибата е поставена каменна плоча, висока до кръста ми. Точно над нея на тавана е закрепена релса, от която виси макара с верига и кука. Стоя близо до вратата, когато Жорж взема от плочата голям чук с дълга дръжка. По-голям е от чука, който използвам аз, но възрастният мъж го вдига с лекота, вените и сухожилията се очертават по огромните мускули на ръцете му.

Прасето се бута слепешката в ъгъла, като че ли вече е разбрало, че няма изход. Жорж отива при него и вади нещо от джоба си. Някакви зеленчуци. Пръска ги на пода пред него, като в същото време го чеше зад ушите и му говори нещо окуражително. След малко животното се успокоява достатъчно, за да усети храната. Все още е възбудено, започва да я души. Жорж го изчаква да наведе главата си и да започне да яде и го удря с чука между очите.

Потръпвам, когато чувам тъпия звук от удара. Прасето се стоварва на земята и започва да подритва с крака като куче, сънуващо, че гони заек. Жорж го сграбчва за задните крака, а в това време Арно бързо дръпва веригата на макарата, която издрънчава. Омотава я около краката на прасето и вкарва куката в по-горна брънка, за да го задържи неподвижно. Изправя се, премигва от болка и започва да разтрива гърба си.