Читать «Кървави белези» онлайн - страница 5

Саймон Бекетт

Усещам някакъв горчив вкус в устата си. Кръв. Прехапал съм устната си. Плюя, за да я прочистя и вадя от раницата бутилката с вода. Ръцете ми треперят, докато изплаквам уста, след това се опитвам да преценя къде съм.

Гората се простира върху нисък хълм и през дърветата забелязвам малко езеро, което блести недалече от мен. На единия му бряг се виждат покривите на някаква ферма, малки и незначителни в далечината. Предполагам, че е същата ферма, в която помолих за вода, най-вероятно все още съм на тяхна земя.

Ставам и изчиствам дънките си от клонките и пръстта. Фланелката е залепнала за гърба ми от пот. Толкова е горещо, че въздухът сякаш излиза от пещ. Поглеждам отново към езерото и ми се приисква да поплувам. Знам, че няма как да стане, трябва да продължа да се движа. Отпивам отново от водата, правя крачка напред и изкрещявам, когато нещо захапва крака ми.

Болката сковава ходилото ми и ме поваля на колене. Лявото ми стъпвало е стиснато от чифт черни полукръгли зъбци. Опитвам се да го освободя, но движението предизвиква нова вълна от болка по дължината на крака ми.

— Господи!

Застивам неподвижно и едва поемам дъх, обзет от паника. Стъпил съм в някакъв железен ловен капан, скрит сред преплетените корени на дървото. Стиснал е крака ми от средата на стъпалото до над глезена, острите му железни зъби са пробили дебелата кожа на ботуша. Забили са се така дълбоко в крака ми, че усещам студения им допир до костта.

Стискам очи в напразен опит да отхвърля случилото се.

— По дяволите! По дяволите!

Но с това не постигам нищо. Изхлузвам раницата, намествам се по-удобно и хващам с две ръце челюстите на капана. Те изобщо не помръдват. Запъвам свободния си крак в корените на дървото и правя повторен опит. Този път, за моя радост, усещам, че капанът поддава, но съвсем не е недостатъчно. Ръцете ми се разтреперват от усилието, а металните зъби се забиват в дланите ми. Бавно отпускам и задъхан се облягам на дървото.

Облизвам раните по ръцете си и оглеждам капана по-внимателно. Изработен е грубо и е леко почервенял от ръжда, но не много, което означава, че не е тук отдавна. Всъщност ми се струва, че пантите са били смазани скоро. Тревожно скоро. Опитвам се да не мисля какво може да значи това и насочвам вниманието си към веригата, с която е закрепен. Къса е и води към дървен клин, скрит между корените на дървото. Дръпвам я няколко пъти и съвсем скоро се убеждавам, че само си губя времето, като се опитвам да я измъкна.

Докато седя така с крак в капана, поставям ръце на земята, за да се избутам в по-удобно положение, и усещам нещо мокро. Бутилката с вода лежи там, където я изпуснах, по-голямата част от съдържанието й вече е попило в сухата земя. Грабвам я, макар че водата е престанала да се излива. Отпивам внимателно, затварям с капачка остатъка и се опитвам да мисля.