Читать «Кървави белези» онлайн - страница 33

Хвърля ми бърз поглед, за да ми покаже, че нарочно дразни Калъм. Както винаги, той се хваща на въдицата.

— Пълни глупости! Ще ти спомена само едно заглавие, Клоуи. „Полет над кукувиче гнездо“. Това е.

Обляга се назад, скръства ръце и ни поглежда така, сякаш е спечелил спора.

— Това е роля мечта. Всеки що-годе талантлив артист би се справил с нея — промърморва Ясмин.

— О, я стига! А какво ще кажеш за „Китайски квартал“? Или „От другата страна“?

— Какво да кажа? — пита Клоуи и продължава да изброява на пръсти — „Вещиците от Истуик“, „Марсиански атаки“, „Батман“ Най-великият актьор на своето поколение? Няма що!

Джез смръщва вежди.

— „Батман“ не беше лош. Но въпреки това не може да се мери с „Черният рицар“.

Никой не му обръща внимание. Цяла вечер пие и от половин час вече не знае за какво говорим. Също като Калъм и той е учител в езиковото училище, в което работя от няколко месеца. Гаджето му Ясмин, най-добрата приятелка на Клоуи от колежа по изкуства, също е работила в училището, но след това си намерила по-добре платено място в един университет.

Обичам петъчните вечери. Часовете свършват рано и с цялата компания отиваме да пийнем и да хапнем нещо, след което се отправяме към някое от независимите кина, до които лесно се стига с метрото. Калъм е страстен любител на киното, но се пали много лесно, когато стане въпрос за любимите му актьори, писатели и режисьори. Само преди няколко седмици превъзнасяше Терънс Малик. Наскоро обаче гледахме екранизация на „Плътско познание“ което значеше, че през следващите няколко седмици на мода ще е Джак Никълсън.

Отпивам от бирата и галя бедрото на Клоуи под масата. Тя стиска ръката ми и се усмихва, след това се протяга и бутва стола си назад.

— Трябва да се връщам.

Навежда се и ме целува, за миг късата й коса докосва лицето ми, след това отива зад бара. „Домино“ се намира близо до едно от кината, които често посещаваме, но основната причина да идваме, е, че Клоуи работи тук. Заведението е тъмно и модерно, със сини лампи, които осветяват бутилките на стената зад бара. В петък вечер винаги е претъпкано, а и цените са високи, но тъй като Клоуи е служител, винаги получаваме отстъпка.

Наблюдавам я как застава зад бара, засмива се на нещо, което Таня, едно от другите момичета, й казва, и започва да обслужва клиентите.

— Клоуи се справя, нали? — пита Ясмин.

Обръщам се и забелязвам, че и тя наблюдава Клоуи.

— Разбира се. Защо да не се справя?

Ясмин се усмихва и отхвърля въпроса с присвиване на раменете.

— Няма причина. Просто мислех на глас.

Въпросът й ми прозвучава странно, но в този момент вниманието ми е привлечено от Калъм, който започва да критикува Куросава.

— Моля те, кажи ми, че не говориш сериозно — казвам аз и оставям бирата си на масата.

Пет минути по-късно напълно съм забравил думите на Ясмин.

* * *

Но по-късно същата вечер си ги спомням отново. Трябва да изчакам, докато заведението затвори, Клоуи избърсва плота от неръждаема стомана, прибира всички чаши и едва тогава можем да тръгнем.