Читать «Кървави белези» онлайн - страница 28

— И на мен ми беше приятно да се запознаем — казвам след него.

Наблюдавам как преминава през лозето с тежки стъпки и изчезва в гората зад него. Чудя се за какво му е необходима водата. Във фермата явно не се отглеждат други домашни животни, освен кокошките и козите, които чух да блеят, и няма други посеви, освен лозите. Съдейки по киселата миризма от тапите и по празните места от оборудване в плевнята, трудно би могло да се предположи, че и с винопроизводството са имали успех.

Питам се от какво живеят тези хора.

Вече съм достатъчно отпочинал, а и откритата ми кожа е започнала да се зачервява и да пари. Изправям се с мъка на крака, пъхам патерицата под мишница и се затътрям зад ъгъла на плевнята. Озовавам се в двора, който си спомням от първото идване. Тук е още по-горещо. Жегата трепти над калдъръма, а къщата със скелето, където помолих за вода, изглежда избеляла от слънцето. Ветропоказателят във формата на петел се е наклонил несигурно върху хлътналия покрив в очакване въздухът да се раздвижи.

Няколко кокошки кълват мързеливо в пръстта, но наоколо не се вижда никой. Само при мисълта за вода отново започвам да ожаднявам. В плевнята има кран, но след пренебрежителното отношение на стареца изпитвам нужда да видя човешко лице, пък било то и за кратко. Тръгвам куцукайки към къщата, патерицата се подхлъзва по гладките камъни. Счупеният часовник върху конюшнята все още стои като замрял, единствената му стрелка сочи нищо без двайсет. Превозните средства, паркирани под него, изглежда, не са помръднали от последния път, когато бях тук. Един прашен микробус и едно ремарке стоят пред конюшнята все едно са умрели там, а предната решетка на грохнал от старост трактор се подава от сводестите ограждения и прилича на муцуна на заспало куче. В съседния обор има старо ковашко огнище. Близо до него са подпрени парчета желязо и едва когато виждам грубите им триъгълни зъбци, разбирам какво точно стои пред мен.

Споменът връща болката в крака ми. Продължавам към къщата.

Сега ми се вижда още по-порутена отпреди. Скелето я покрива до половина, а небоядисаните капаци висят от прозорците като крила на умрели нощни пеперуди. Земята около стените е покрита с парченца изпадал хоросан, сигурно е трошлив като пясък. Виждам, че е правен някакъв вял опит рушащата се каменна фасада да се ремонтира, но очевидно е бил изоставен. И не е било скоро, на места скелето е ръждясало, ръждясало е и длетото, което лежи на земята под него. Побутвам го с патерицата и върху камъните остава идеален негов отпечатък.

Вратата на кухнята е отворена. Избърсвам потта от очите си и чукам.

— Има ли някой?

Няма отговор. Обръщам се и малко по-надолу забелязвам друга врата, небоядисана и изкривена. Закуцуквам дотам с патерицата и чукам, след това отварям предпазливо. Тя изскърцва на несмазаните си панти. Вътре е тъмно и дори от прага се усещат влагата и хладът, които струят отвътре.

— Какво правиш?

Завъртам се, изпълнявам сложен пирует с патерицата и здравия си крак, за да не загубя равновесие. Бащата на Матилде се е появил иззад конюшнята. На гърба му има платнена торба, от която се подава кървавият крак на убит заек. Това, което ме тревожи повече, е пушката в ръката му, насочена право към мен.