Читать «Кървави белези» онлайн - страница 26

Бащата на бебето на Матилде.

4

На следващата сутрин излизам за първи път.

След посещението на Гретхен прекарах по-голямата част от предишния ден в сън, в някакъв момент се събудих и установих, че до леглото ми е оставена табла с храна. Успях да се задържа буден достатъчно дълго, за да изям пилешкия бульон и хляба, и след това отново заспах, като все още възнамерявах да стана и да се поупражнявам малко с патерицата.

Но когато на сутринта се събуждам, установявам, че храната и почивката са свършили своето. Чувствам се много по-добре. Таванското помещение е ярко осветено, но горещината все още не е настъпила, във въздуха се усеща прекрасна свежест, която ще изчезне още преди обед. Таблата с храна за вечеря е заменена с нова, върху която е подредена закуската ми — отново яйца и масло. Не чух никой да влиза, но вече свиквам с мисълта, че някой ме посещава, докато спя.

Започвам да се храня лакомо, избърсвам с хляб и последните остатъци от жълтъка, ще ми се да има още. Кофата с вода, която Гретхен донесе, все още стои до матрака ми, измивам, доколкото мога полепналата по тялото ми пот и вадя самобръсначката си, за да се избръсна — по моя преценка брадата ми би трябвало да е почти на седмица. Променям намерението си в последния момент. Тук няма огледало, дори и счупено, и острите косми ми се струват много странни, когато ги докосвам с пръсти. Все още не може да се каже, че имам брада, но определено не е и старото ми лице. Имам чувството, че вече не съм същият човек.

Решавам, че това не е лошо.

В следващите няколко минути се наслаждавам на прекрасната си чистота, после отново започвам да се потя. Малкият тавански прозорец е отворен, но единственият резултат от това е леко раздвижване на въздуха, не и охлаждане. Горещината става все по-силна, а с нея нараства и безпокойството ми. Ставам с намерението да се поупражнявам с патерицата и тогава виждам, че капакът в пода е отворен. Отивам накуцвайки до него и поглеждам към плевнята.

Никой не ми е казал, че трябва да стоя тук горе.

Този път се справям със стъпалата много по-лесно. Подпъхвам патерицата под мишница и започвам да слизам по тях с гърба напред. От време на време чувствам предупредителна болка в крака, но успявам да не отпускам тежестта си върху него, като се подпирам на коляно на всяко стъпало.

Спирам на малката площадка, на която паднах, когато бащата на Матилде ме блъсна надолу по стълбите. Празните бутилки, които съборих, отново са изправени, но дори на дневна светлина в плевнята цари полумрак. По каменните стени няма никакви прозорци и единствената светлина влиза през голямата отворена врата. Въздухът тук е по-хладен и докато слизам надолу, усещам мирис на застояло вино, примесен с тежката миризма на камък и дърво. По някое време в миналото плевнята е била използвана като помещение за правене на вино. Виждам празен метален казан и забелязвам, че камъните по земята са разместени там, където вероятно се е намирало и друго оборудване. По-късно са били махнати и на тяхно място е налят бетон, който изглежда нов, но вече е започнал да се пука.