Читать «Кървави белези» онлайн - страница 24

Връщам се отново на матрака, потен и запъхтян. Но в момента, в който лягам, мислите отново нахлуват в главата ми. Имам нужда от нещо, което да ме разсее. По-голямата част от музиката ми беше в телефона, но в раницата нося един стар MP3 плейър. На него е записан доста качествен подбор от стари парчета и за щастие, батериите все още работят. Вкарвам слушалките в ушите си, пускам музиката и потъвам в нея.

Не знам дали промяната във въздуха, който докосва голата ми кожа, или някакво движение на светлината, идваща откъм прозореца, ме кара да осъзная, че не съм сам в стаята. В същото време нещо се блъска в леглото ми, аз се изправям бързо и виждам, че някой стои до него.

— Господи!

Гретхен се стряска и за малко да изпусне кофата, която носи. Оставя я бързо на пода, а аз спирам музиката и вадя слушалките от ушите си. Неочакваната тишина ми напомня на запалване на лампите в киносалон по средата на филма.

— Извинявай. Мислех, че си заспал — измърморва тя, без да ме погледне в очите.

— Откога си тук? — питам аз.

Тя ме поглежда неразбиращо и аз осъзнавам, че говоря на английски. Повтарям въпроса на френски.

— Отскоро.

Отговаря ми толкова тихо, че едва я чувам.

— Матилде ти изпраща вода да се измиеш.

Гретхен държи главата си надолу, като че ли й е неудобно да ме погледне. Зачервила се е от носенето на кофата нагоре по стълбите и се е поизпотила, памучната рокля е прилепнала към тялото. Погледът й се спира на слушалките, които висят на врата ми.

— Какво слушаш?

Слушам една английска група, която е доста популярна и в Европа, но когато казвам името й, разбирам, че Гретхен не е чувала за нея. Подавам й слушалките.

— Чуй и ми кажи как ти се струва.

Лицето й се озарява, но след това поклаща глава.

— По-добре да не го правя. Не трябва да говоря с теб.

— Баща ти ли го каза?

Изражението й е красноречиво.

— Ето че сега говориш с мен.

— Това е по-различно. Матилде е заета с Мишел. А татко е с Жорж.

Което означава, че той не знае къде е тя в момента. Оставям слушалките. Не искам повече неприятности нито за нея, нито за мен.

— Кой е Жорж? Съпругът на Матилде ли?

Гретхен и преди бе споменала името му, но предположението ми я разсмива.

— Не, Жорж е стар! Той просто помага на татко.

Все още усмихната, отново поглежда към слушалките.

— Може би мога да послушам малко…

Настанява се на ръба на матрака и си слага слушалките. Очите й се разширяват, когато пускам музиката.

— СИЛНО Е!

Намалявам силата на звука, но тя поклаща глава.

— НЕДЕЙ, ВСИЧКО Е НАРЕД, ХАРЕСВА МИ!

Присвивам очи и допирам пръст до устните си.

— ИЗВИ… извинявай.

Докато слуша, по лицето й се изписва детинско удоволствие, кима с глава в такт с музиката. Лицето й е безупречно, като изключим леката кривина на носа, но без нея би било безинтересно. Оставям я да изслуша и следващото парче. Не успява да прикрие разочарованието си, когато и то свършва. Сваля слушалките, отново обхваната от стеснителност.