Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 241

Операторът прокара пръст по кордата и отстъпи назад. Въоръжената с пистолет ръка на Пийк оставаше устойчива, но останалата част от тялото му потръпваше. Внезапно вълна от спазми го заля и той почна да облизва устните си, да върти глава и да трепка с клепачи. Размърда пръсти точно толкова, колкото беше необходимо, за да опъне кордата.

Това хареса на оператора. Той се загледа втренчено в жената. В пистолета. Отново в жената. В търсене на сладкия изстрел.

Пийк престана да се движи. Кордата провисна.

Мъжът с камерата изруга и силно ритна Пийк в пищяла. Пийк не реагира. Отново се беше отпуснал.

— Хайде, гадняр проклет! — Висок, стържещ глас. — Направи го, човече!

Пийк облиза устните си. Престана. Краката му почнаха да се тресат. Останалата част от тялото му замръзна.

— Чудесно! Продължавай да ги тресеш! Не преставай, психарско лайно!

Пийк не реагира на презрението в гласа на оператора.

Беше някъде другаде, напълно. Мъжът с камерата пристъпи и го зашлеви в лицето. Жената с кестенявите коси отвори очи, потръпна и веднага ги затвори отново.

Мъжът с камерата отстъпи и се съсредоточи върху Пийк. Главата на Пийк се отметна назад и се разтресе. От устата му потекоха лиги.

— Шибана кукла от плът! — изсъска операторът.

Звукът от гласа му изтръгна стон от жената с кестенявата коса. Кожата около незасегнатото й око се сви в мрежа от бръчици, когато тя с усилие се опита да спре да мига. Мъжът с камерата не й обърна внимание, зает с Пийк.

На площадката не се долавяха никакви други движения. Момичето с мургавата кожа беше в такова положение, че можеше да ни види, но не показа никакви признаци, че ни е забелязало. Замръзнал поглед. Парализирано от страх, от наркотици или и от двете.

Майлоу насочи карабината в тила на мъжа с камерата. Сложи пръст на спусъка. Но операторът беше само на сантиметри от риболовната корда. Ако паднеше върху нея, пистолетът щеше да изгърми.

Като пъхна камерата под мишницата си, творецът на филми нагласи още малко Пийк. Ръцете на Пийк се тресяха; той отметна глава назад. Още един гърч. Пое въздух през носа си, изкашля се и пак го издиша през носа.

Операторът нагласи камерата и го засне. После отново зашлеви Пийк и прошепна:

— Какво чудовище си ти!

Главата на Пийк се отпусна.

Не беше завързан. Беше свободен да стане от стола, но го задържаше нещо, по-силно от дрогата.

Мъжът с камерата продължаваше да снима, като я насочваше от жената към пистолета, а после към Пийк, все още на сантиметри от приготвената корда.

Пийк продължаваше да облизва устните си и да върти глава. Клепките му се повдигнаха, като откриха двете бели очни ябълки.

— Много добре, много добре… хайде, пак с очите, дай ми очите си!

Сега мъжът говореше по-високо. Майлоу се възползва от това за прикритие, излезе на площадката и вдигна карабината.

Дясното бедро на оператора побутна кордата. Тя се поопъна. Той го почувства. Изсмя се. Отново я побутна, докато наблюдаваше дърпането на ръката на Пийк.

Пийк можеше да натисне спусъка, но дори и гърчовете му не можеха да го накарат да го направи.

Съпротива?