Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 242

Главата му отново провисна надолу.

Мъжът с камерата каза:

— И къде е добрата помощ, когато имаш нужда?

Той хвана ухото на Пийк и повдигна главата му, като продължаваше да заснема появилия се в резултат на това празен поглед. През това време галеше кордата с показалец, а камерата обходи цялото тяло на Пийк, придвижвайки се бавно от покрития с мъх череп до несъразмерните крака.

Непропорционални крака. На кукла.

Тогава разбрах. Прозрението беше безценно.

Приготвих пистолета, но останах на мястото си. Майлоу се бе приближил с още няколко сантиметра до мъжа с камерата, на петнадесет-шестнадесет стъпки зад него. С изключително внимание той опря карабината на рамото си и още веднъж я насочи към тила на оператора. Целене на снайперист: в продълговатия мозък, онази негова долна част, която контролира основните процеси на тялото. Един точен изстрел и дишането ще се преустанови.

Операторът каза:

— Много добре, Ардис! Заснех достатъчно фон. Тъй или иначе, да свършваме!

Жената с кестенявата коса отвори здравото си око. Видя Майлоу. Размърда уста около червената топка, сякаш се опитваше да я изплюе. Вече знаех коя беше тя. Съпругата на шерифа Хаас, Марвъл Хаас.

Пощата на масичката, навярно от един-два дни. Едната кола я нямаше, жената е тръгнала сама.

Тя яростно започна да се гърчи.

Младото момиче оставаше все така изцъклено.

Мъжът с камерата се обърна към Марвъл и разкри изцяло профила си. Дълбоки бръчки прорязваха страните край устата, която сякаш нямаше устни. Груба, загоряла кожа, малко по-тъмна от белия череп без коса. Глава, свикнала да носи перука. Малка, но агресивна брадичка. Нос като клюн, достатъчно остър, за да предизвика кръвотечение. Никаква мазнина по лицето, но отпуснати бузи и тънък врат. Ръцете — от лакътя до китките — покрити с вени. Големи длани. Мръсни нокти — Дерик Криминс бързо се превръщаше в баща си.

Баща му е бил навъсен, свадлив човек, но въпреки недостатъците си е бил обикновено човешко същество.

Пред мен стоеше чудовище.

Но ако го отвориш, вътре ще намериш най-обикновени вътрешности. Под свода на черепа му ще се поклаща сива пихтиеста маса, с нищо по-различна от тази в черепа на един светец.

Човекът винаги си е просто човек.

Марвъл Хаас отново затвори окото си. Изпод червената топка се опитваше да се промъкне някакво скимтене. Навън обаче излизаха само мъчителни, писукащи звуци. Майлоу се сви, готов да стреля, но Криминс все още беше твърде близо до кордата.

— Отвори очите си, мисис Хаас — каза Криминс. — Дай ми очите си, скъпа, хайде! Искам да уловя изражението им в момента, когато това стане.

Той провери лентата около ръката на Пийк. Така пригоди дулото на пистолета, че то да стои насочено точно срещу лявото слепоочие на мисис Хаас.

Тя изскимтя.

Криминс каза:

— Хайде, да го направим професионално! — Пристъпи към нея. По-далеч от кордата. — Някога ходех за риба — каза той, като подреждаше косите й и отвори дрехата й. Пъхна ръка под плата и започна да щипе и да мачка. — Я виж какво намерих тук. — Другата му ръка продължаваше да се намира върху кордата. — Някога, когато ходех за риба — продължи Криминс, — едно подръпване на кордата означаваше, че си хванал нещо. Този път значи съвсем друго.