Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 240

Другото око не беше пострадало, но също беше затворено.

Притиснатият към лявото й слепоочие пистолет беше малък, с квадратна хромирана дръжка.

На стола до нея седеше Ардис Пийк, стиснал оръжието. От мястото си ние можехме да видим само половината от тялото му. Дълги бели пръсти около спусъка. Носеше униформеното си облекло от „Старкуедър“. Бели маратонки, които изглеждаха съвсем новички. Големи маратонки. За огромни крака.

Измъчваше жената с кестенявите коси, но с нищо не показваше, че това му доставя удоволствие. Очите му също бяха затворени.

Отвъд удоволствието в света на бляновете?

Пийк не помръдваше и мъжът, който държеше видеокамерата, го сръчка. Пийк отвори очите си, завъртя ги и облиза устни. Операторът застана точно пред него, заснемайки всяко негово движение. Брррр. Пийк отново клюмна. Мъжът отпусна камерата край тялото си. Обективът й се насочи нагоре, лъчът прехвърли канарите на амфитеатъра и хвърли напомнящото око на светлинно петно върху склона на планината. Мъжът се отмести и петното изчезна.

Майлоу стисна челюсти. Той се премести, за да може да вижда по-добре. Аз го последвах.

На импровизираната сцена нямаше друг човек. Операторът продължаваше да стои с гръб към нас.

Висок, с тесни рамене и малка, бяла, кръгла, обръсната глава, която блестеше от пот. Черна копринена риза с навити до лакътя ръкави, черни джинси, покрити с прах, високи черни обувки с дебели гумени подметки. Нещо като етикет минаваше диагонално през десния заден джоб на джинсите. От левия се подаваше ръкохватката на друг автоматичен пистолет.

Майлоу и аз се преместихме още малко напред. Замръзнахме, когато едно камъче изхрущя под краката ни. Мъжът с камерата не реагира. Беше прекалено зает — мърмореше нечленоразделно, ругаеше и ръчкаше Пийк.

Манипулираше Пийк.

Караше го да седи изправен. Щипеше лицето му, опитвайки се да предизвика някакво изражение. Нагласяше пистолета в ръката на Пийк.

Всъщност пистолетът беше завързан към ръката на Пийк.

Късчета прозрачна лента придържаха оръжието към напомнящите клечки пръсти на Пийк. Ръката му лежеше върху статив, поставен така, че да я поддържа вдигната. Около ръката беше обвита също такава лента.

Принудителна поза.

Майлоу присви очи, вдигна карабината и се прицели, после спря, когато мъжът внезапно се размърда.

Полуобърнат, докосна нещо.

Риболовна корда от найлон, толкова тънка, че всъщност беше невидима от това разстояние.

Тя минаваше от спусъка на пистолета към дървен кол, забит в почвата.

Смъртоносна линия. Едно остро дръпване щеше да накара пръста на Пийк да натисне спусъка и щеше да насочи куршума право в мозъка на жената с кестенявите коси.

Специални ефекти.