Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 224

Стъпки, които се отдалечават.

Майлоу хукна към входната врата, като ми подвикна нещо.

„Стой на мястото си!“, както ми обясни той по-късно, но аз не го бях разбрал и вече тичах по петите му.

Майлоу открехна вратата, огледа се, отвори я напълно и изскочи навън.

На алеята за паркиране бе спрял един лимоновожълт корвет.

Ние изтичахме край живия плет от фикуси. Мъжът се беше отдалечил на около петдесетина крачки надолу по улицата, в северна посока. Вървеше небрежно и размахваше ръце.

Висок. Слаб. С твърде голяма глава, наистина твърде голяма. С някаква шапка.

Майлоу се затича след него. Отвори уста и изрева:

— Полиция стой на мястото си не мърдай полиция не мърдай!

Мъжът спря.

— Стой на мястото си с ръце зад главата!

Мъжът се подчини.

— Бавно легни с лице към земята — сложи си ръцете отзад — горе, горе, на тила!

Пълно покорство. Когато мъжът легна долу, шапката му падна.

За част от секундата Майлоу извади белезниците си и ги щракна на ръцете на мъжа, които лежаха на гърба му.

Това стана лесно.

Беше време някой друг да има късмет.

— Къде е Пийк? — заповеднически попита Майлоу.

— Кой? — Висок, напрегнат глас.

— Пийк! Не се ебавай с мен, Криминс…

— Кой…

Като продължаваше да държи пистолета си опрян в главата на мъжа, Майлоу включи фенерчето си и ми го подаде.

— Освети лицето му — вдигни лицето си!

Преди мъжът да може да реагира, Майлоу сграби кичур коса и повдигна главата му. Мъжът изстена от болка. Аз застанах пред него и насочих лъча към лицето му.

Слабо лице. Обрамчено от дълга руса коса. Шапката му лежеше на няколко крачки от него върху тротоара.

В съседните къщи светнаха няколко лампи, но улицата остана тиха.

Майлоу повдигна брадичката на мъжа, докато аз осветявах изплашените бледи очи. Слаба брадичка, обрасла с едва набол мъх.

Пъпчици.

Юношески пъпки.

Момче.

37.

Името му беше Кристофър Поул Соумс и имаше лична карта, с която го потвърди.

Очевидно фалшива лична карта от Калифорния и студентска карта от университета в Белфлауър с дата отпреди три години. Тогава е бил второкурсник, с по-къса коса и по-чиста кожа. Отпаднал на следващия семестър, защото „му писнало и си намерил работа“.

— Къде? — попита Майлоу. Беше примъкнал Соумс на моравата зад живия плет от фикуси и бе изпразнил джобовете му.

— В „Лъки“.

— Какво правеше там?

— Пренасях кашони.

— Колко време работи там?

— Два месеца.

— А после?

Соумс се опита да свие рамене, но белезниците му попречиха.

Имаше банкнота от двадесет долара в джоба си, угарка от цигара с марихуана, почти натрошена вафла с фъстъци „М и М“, не притежаваше шофьорска книжка.

— Но знам да карам, брат ми ме научи, преди да постъпи във военноморските.

Майлоу посочи корвета.

— Добра количка.

— Да. Може ли да ми свалите това?

— Разкажи ми още веднъж историята си, Крис.

— Може ли поне да стана от тревата? Влажно е, задникът ми подгизна.

Майлоу го вдигна за токата на колана му и го стовари на верандата на къщата. Разпитът продължаваше вече почти десет минути. Все още нямаше и следа от колите на шерифа.