Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 216

— Значи са се отпуснали — може и да са станали невнимателни, както каза. Касапницата на Пийк не е била добре премислена. Той е оставил великолепни отпечатъци. Може би Криминс също започва да полудява.

— Не знам. Криминс е стратег. Бягството подсказва, че все още е добре организиран.

Той сви рамене.

— Какво бих могъл да ти кажа?

Асансьорът пристигна и Майлоу се вмъкна вътре.

— Съдебният лекар до пълни ли нещо? — попитах го аз.

— Куршумът е още вътре, той ще го извади. Готов ли си да те оставя тук?

— Дума да не става! — казах аз.

— Изглеждаш изцеден.

— И ти не си свеж като морковче.

Засмя се кратко, сухо, колебливо.

— Искаш ли дъвка?

— Откога носиш у себе си?

— Не нося. Оня от моргата, Личтър, ми даде едно пакетче. Казва, че е започнал да дава на всяко ченге, което идва там. Казва също, че догодина ще се пенсионира, и то с прекрасно настроение и свеж дъх.

Извън моргата въздухът беше топъл, гъст, изпълнен с мирис на бензин. Дори и в този час шумът от магистралата не беше стихнал. Линейки влизаха и излизаха от Окръжната болница. По улицата крачеха несретници и хора с празни погледи редом с няколко граждани в бели дрехи, които не изглеждаха кой знае колко по-добре. Върху надлеза над главите ни бръмчаха коли. На няколко мили северно от нас обаче междущатският път беше достатъчно спокоен, за да послужи за сцена, на която да се извърши убийство.

Представих си как колата рязко спира встрани — не жълтият корвет, а нещо доста по-голямо, за да могат вътре да се съберат трима души.

Криминс и Пийк. И Хейди. Които напредват по шосето.

Заложничка? Или спътничка.

Жертва на дрогата.

Спомних си за срещата ни в Плъмър Парк.

Съквартирантката ми спи, иначе щях да ви поканя там.

Дали някоя жива съквартирантка щеше да ни чака на адреса в „Ориндж Гроув“? Или…

Съзнанието ми отново се върна при убийството на магистралата. Хейди излиза от колата изненадана, пита Криминс какво е станало. Или обездвижена — завързана и със запушена уста — ужасена.

Криминс и Пийк я помъкват. Тя е силно момиче, но те лесно се справят с нея.

Отвеждат я колкото е възможно по-далеч от магистралата. До края на отбивката, сега всеки е обгърнат от мрака.

Имало ли е, или е нямало някаква последна дума?

Или направо бум! Притъпено избухване от светлина и болка.

Какъв е бил последният звук, който е чула? Бученето на преминаващ камион? Свистенето на вятъра? Туптенето на пулса си?

Оставят я да падне. После Криминс прави знак и Пийк пристъпва напред.

С острието в ръка.

Призован.

Камера. Действие.

Сеч.

Вътрешно треперех, докато влизах в колата, за да сортирам всичко и да го осмисля, преди да кажа каквото и да е на Майлоу. Той включи двигателя, подкара бързо колата през паркинга на моргата и пое наляво към Мисията.

В „Ориндж Гроув“ нямаше и най-малък знак, че тук някога е имало цитрусови дървета. Още една улица в Лос Анджелис, пълна с малки, неотличими една от друга, къщи.

Къщата, която бяхме дошли да видим, бе скрита зад неподкастрен плет от фикуси, но зелената стена не стигаше до асфалтираната алея за коли и ние имахме открит изглед към гаража. Не се виждаха никакви коли. Майлоу паркира тридесетина метра по-нататък и ние се върнахме пеша. Аз останах да чакам на тротоара, а той тръгна по алеята с пистолет в ръка, мина покрай гаража и зави зад облицованата с дъски едноетажна вила. Дори в тъмнината виждах драскотините по боята. Цветът трудно можеше да се определи, вероятно беше някакъв нюанс на бежовото. Между къщата и оградата от фикуси се виждаше мизерният квадрат на една мъртва морава. Изкривена веранда отпред, никакви други храсти, освен живия плет.