Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 218

— Неразпечатани опаковки — казах аз. — Това вдига цената.

После се сетих за нещо.

Майлоу оглеждаше другите шкафове, но вероятно бях издал някакъв звук, защото той попита.

— Какво?

— Трябваше да се сетя по-рано. Изчезналото куче. Бъди. Направи ми впечатление, защото съм го виждал и преди. Онзи ден в парка един висок мъж в черно разхождаше куче, подобно на ротвайлер. Мина точно покрай мястото, където стояхме с Хейди. Тя го познаваше. Наблюдаваше го. Той е бил нейната съквартирантка. Онази, за която твърдеше, че спи. Тяхната малка шегичка. Двамата са си играели с нас още от самото начало. Няма що, много сме наблюдателни!

— Ей! — каза Майлоу, като записваше наркотиците в бележника си. — Аз съм така нареченият детектив, а не съм забелязал кучето.

— Криминс го е откраднал от мисис Лейбър. Взема каквото си поиска. Защото може. За него това също е проява на власт.

Той престана да пише.

— Тук няма и следа от куче. Никъде в къщата не видях храна и не чух лай.

— Точно така.

— Хейди! — възкликна Майлоу, като внезапно гласът му прозвуча уморено.

— Това хвърля съвършено нова светлина върху нейната история — казах аз. — Пророчеството на Пийк. Предполагаемото пророчество на Пийк.

Пръстите му стиснаха здраво писалката. Той втренчено ме изгледа.

— Още една измама!

— Би трябвало да е така. Единственото доказателство, с което разполагахме, беше разказът на Хейди.

— „Лоши очи в кутийка.“ „Пъфа-пъфа, бум-бум.“

— Също и касетата — казах аз. Отведох го пак в по-голямата спалня. Посочих купчината касетофони „Сони“. — На касетата нямаше нищо, освен някакви неразбираеми звуци. Звуци, които не можеха да се определят, които биха могли да бъдат на когото и да е. Но сега ние знаем кой е записан.

— Криминс.

— Озвучаване на филмовата лента — казах аз. — Джордж Уелс Орсън. Както ти казах, той е автор — продуцира, режисира, играе.

Майлоу яростно изруга.

— Той е убил Клеър — продължих аз, — после е подхвърлил Пийк като мним оракул, за да внесе тръпка в сюжета — кой знае, може би е помислил, че ще може да го използва някой ден. Написва сценарий, продава го на Холивуд. Ние го възприемаме сериозно — голям смях, отново е прецакал Закона. Също както във Флорида. И в Невада. И в Трийдуей. Когато елиминира братята Бийти, отново го прави. И отново използва Хейди. И пак няма никакъв риск; нищо, което прави с Пийк, не носи риск. Никой не е чул Пийк да проговори в продължение на почти две десетилетия — кой би могъл да каже, че гласът от лентата не е негов? Първия път, когато се срещнахме с Хейди, тя ни даде да разберем, че се кани да напусне болницата. Това й позволява да ти направи услуга, като уж души наоколо. Дава й възможност да звучи достоверно — лично поканена от полицията. От този момент нататък никой вече няма да заподозре какво е направила с Пийк.

— Освен може би Чет.

— Cherchez la femme! — казах аз. — Чет навярно е забелязал нещо, нещо нередно около Хейди. Може би начина, по който се е отнасяла с Пийк. Или я е видял да краде лекарства от сестринското помещение. Или как дава скришом нещо на Долард. Но кой да обърне внимание на неговите брътвежи? Хейди е била свободна да продължи да действа като човек на Криминс вътре. Започнала е работа в болницата заради Криминс — била е назначена веднага след като той е напуснал. Той й е поставил много задачи: да работи с Долард, за да продължи изнасянето на лекарства, да внимава Долард да не краде от тях и да се навърта около Клеър, за да може да съобщава какво говори тя за Пийк. Защото той сигурно е обсъждал Пийк с Клеър. Това е била основата на техните отношения.