Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 214

— О, господи! — каза Личтър с тъжен вид. — Още не бях я поглеждал!

— На вас прилича ли ви на рана от огнестрелно оръжие?

Личтър бързо се отправи към едно бюро в ъгъла, разрови купчинка книжа, измъкна някакви сгънати листове и ги прегледа.

— Ето и тук е същото… единствена рана на тила, куршумът все още не е изваден. — Като си сложи ръкавици, той се върна при носилката, внимателно завъртя главата, наведе се и се загледа. — А, виждам…

Отчетлив рубиненочервен отвор в тила. Черна засъхнала кръв покриваше краищата му, а нежният врат беше покрит с черни точици.

— Сякаш е гравирана — каза той. — Аз съм само един обикновен санитар, но това означава, че е стреляно съвсем отблизо, нали? — Той пусна внимателно главата. Друг тъжен поглед. — Може би първо е била застреляна, а после е използван нож. Или по-скоро брадвичка или мачете — с дебело острие, нали? Но по-добре да не говоря много. Само съдебните лекари могат да изкажат мнение.

— Кой е съдебният лекар тази вечер?

— Доктор Пейтъл. Трябваше да излезе и сигурно скоро ще се върне с някаква оригинална мъдрост.

Той започна да покрива лицето, но Майлоу задържа чаршафа.

— Първо застреляна, после накълцана. Точно до магистралата.

— Не ме цитирайте за нищо! — каза Личтър. — На мен не ми е позволено да разсъждавам.

— Предположението ви е добро. Сега ни остава да разберем коя е тя.

— О, ние знаем! — отговори Личтър. — Те веднага взеха отпечатъци от пръстите. Беше лесно, защото пръстите не са пострадали. Детектив Уитуърт каза, че веднага я е открил в картотеката с отпечатъци, почакайте! — Той се върна при бюрото и отново започна да рови между книжата.

— Имала е досие — наркотици, струва ми се… Да, ето го. Хеди Лин Хоупт, бяла, двадесет и шест годишна… арестувана преди две години за ПК 11351.5 — това значи за притежаване на кокаин за собствена употреба или за продаване, нали така? Знам го наизуст, защото тук идват много такива. Ето го и адреса й.

Майлоу на две крачки взе разстоянието, което ги делеше, и издърпа книжата от ръцете му.

— Хеди Хоупт — казах аз, като се наведох, за да погледна лицето.

Приближих се само на няколко сантиметра от разрушената плът. Усетих сладникавия дъх на кръвта, сярата от изпуснатите газове и… някакъв едва доловим аромат на цветя — парфюм.

Кожата — с онзи специфичен зеленикаво-сивкав оттенък там, където не беше покрита със засъхнала кръв.

По-голямата част от главата се беше превърнала в нещо невъобразимо, устата сякаш бе целуната от върколак, юрната устна бе разцепена диагонално. И все пак цялостната структура ми напомняше нещо. В нея имаше нещо познато… луничките по носа и по челото. Ухото, което бе раздробено на малки парченца, една пепелносива морска раковина.

Отметнах чаршафа. Блуза на квадратчета. Сини джинси. Дори и в смъртта тялото беше съхранило своите елегантни, стегнати форми. От джобчето на блузката се подаваше нещо. Крайчец на бял ластик. За пристягане на конска опашка.

— Мисля, че знам коя е тя!

Майлоу се обърна към мен.

Аз казах: