Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 217

Майлоу се върна, все още с пистолет в ръката, задъхан.

— Изглежда празна. Задната врата е фасулска работа, ще вляза вътре. Остани тук, докато не те повикам.

Минаха още пет, десет, дванадесет минути, докато гледах как лъчът от фенерчето му проблясва зад прозорците с щори. Една самотна светулка. Накрая предната врата се отвори и той ми махна с ръка да вляза вътре.

Беше си сложил ръкавици. Аз го последвах, докато той запали няколко лампи, които осветиха мизерната обстановка. Първото, което направихме, беше да огледаме цялата къща. Пет малки, занемарени стаички, в това число и една мръсна тоалетна. Мрачни жълтеникави стени, щори, напукан сив линолеум, на места залепен с тиксо.

Безлични мебели под наем.

Където пространството позволяваше. Защото къщата беше натъпкана с кашони, повечето от които запечатани. Печатни надписи отвън: „С тази страна нагоре. Чупливо!“. Купища картонени кутии с телевизионни приемници, стереоуредби, видеоапарати, камери, персонални компютри. Касети, компактдискове, компютърни дискети. Стъклария, сребърни изделия, малки електрически уреди. Купчини видеокасети и ленти „Фуджифилм“. Достатъчно филмова лента, за да се заснемат хиляди празненства за рождени дни.

В единия ъгъл на по-голямата спалня, притисната до един неоправен матрак с огромни размери, имаше купчина от по-малки кутии. От етикетите се разбираше, че това са малки касетофони „Сони“. Точно като оня, който Хейди беше използвала, за да записва Пийк.

— Киноапаратурата е вън в гаража — каза Майлоу. — Долита, микрофонни стативи, прожектори, неща, които не можах да определя. Цели тонове, натрупани едва ли не до тавана. Не видях никакви триони, но те може и да са затрупани под апаратурата. Ще трябва да доведа цяла бригада, за да прегледа всичко това.

— Тя е била в играта — казах аз.

Той не отговори и отиде в банята. Чух го да отваря чекмеджета и когато влязох при него, го видях да вади нещо от шкафа под мивката.

Лъскава бяла кутия за обувки. Още няколко като нея, струпани до тръбите.

Той повдигна капака. Редица от бели пластмасови шишенца, положени в гнездата на подложка от стиропор. Майлоу извади едно. „Фенобарбитал“.

Етикетите върху другите шишенца бяха идентични. Следващата кутия също беше пълна с медикаменти, както и всички останали.

Хлорпромазин, тиоридазин, халоперидол, хлозапин, диазепам, алпразолам, литиев карбонат.

— Мечтата на всеки наркоман — каза Майлоу. — Стимуланти, транквиланти, всичко, което ти дойде наум. — Той огледа дъното на кутията. — Печатът на „Старкуедър“ още си стои.