Читать «Кулата на смъртта» онлайн - страница 6

Никой в дворците Уайтхол, Уиндзор, Хамптън Корт или Шийн не подозираше какво предстои. Изобщо атмосферата много напомняше за любимите напоследък представления на Уил Шекспир, в които всички актьори се събират на сцената. (Такава е и най-новата му пиеса „Отело“, в която се разказва за един военачалник мавър, нает на венецианска служба.) Сцената прелива от цветове и светлини, красиви хора величествено пристъпват напред-назад и произнасят речи за слава, чест и любов. През това време публиката е затаила дъх и чака злодеят Яго да се появи и с един замах да унищожи всичко.

Е, в онзи момент злодеят, който щеше да унищожи Хенри — по-скоро очарователната, отколкото хубава Ан Болейн; малката Ан с нейната дълга тъмна коса и огнени очи — все още не се беше появил. Обучена във френския двор, ненадмината като любовница, тя щеше да плени сърцето на краля. Разбира се, клетата Ан не оцеля много дълго. Една дъщеря (великата Елизабет), три помятания и един мъртвороден син и с нея беше свършено. Обвиниха я, че имала три гръдни зърна (и тя действително имаше), така че хората започнаха открито да я проклинат, но аз намирах погледа й за абсолютно неустоим. Знаехте ли, че когато дойде време да бъде екзекутирана, Ан не позволи очите й да бъдат завързани? В крайна сметка, се наложи палачът да накара един от зяпачите да я разсейва, така че той да може да си събуе обувките и да се промъкне зад гърба й, за да й отсече главата. Бях там. Ан ме беше помолила да присъствам, за да се уверя, че палачът ще си свърши работата добре. Е, човекът се справи отлично. Пък и как не — Ан си го беше наела специално за случая от Кале и през последната си нощ в Тауър ми поиска услуга:

— Увери се, че мечът е добре наточен, Роджър!

О, да, Тауър. Малко по малко ще стигна и до там и ще ви разкажа за ужасните събития, които се разиграха в крепостта, много преди Ан Болейн да тръгне на последната си сутрешна разходка до дръвника.

Както вече казах, старият Том Уолси, кардинал, архиепископ и лорд-канцлер на Англия, управляваше кралството. Наоколо все още беше мирно и тихо. Хенри се правеше на Робин Худ или на крал Артур, но истинската власт беше в ръцете на Уолси. Приближените на кардинала споделяха под сурдинка, че Уолси контролирал краля с помощта на вещицата Матилда Бриг, която бил наел. В замяна на златото, което кардиналът й плащал, Бриг се отдавала на пълен пост три пъти седмично, след което призовавала демони, които да изпълнят волята й.