Читать «Кулата на смъртта» онлайн - страница 5

— Какво казваш? — попитах.

Тя извърна лице към мен.

— Никога не ми е хрумвало да се разведа с теб, Роджър. Да те убия — да, но не и да се разведа с теб.

Все едно, горката жена умря и най-после се отърва от мъките си. Нали разбирате, приживе тя все се оплакваше от разни болежки. И до днес можете да видите надгробната й плоча в църквата. Върху нея са изписани името, възрастта и добродетелите й, а след тях се мъдри и следната епитафия, добавена от мен: „Нали ти казах, че съм болна!“

В момента капеланът ми ме гледа гневно, но въпреки това си личи, че едва се сдържа да не прихне. На малкия негодник му е ясно, че лъжа. Всъщност всяка от съпругите ми ми е била по-скъпа от самия живот. Старият Роджър обаче не знае друг начин да се справи с мъката, освен да я превърне в шега. Така оцелявам; така успявам да заспя, когато всички онези призраци се струпат около леглото ми. Хенри, Големия звяр, приковал в мен кървясалите си свински очички, изпълнени с лудост. До него Уолси с неговото мургаво лице и италиански черти. После мъжете, които съм убил, и убийците, които съм заловил. Накрая винаги затварям очи и призовавам издължения, мургав лик на вечния ми приятел Бенджамин Даунби с неговите благи очи и извити в усмивка устни. За да се срещна с него обаче, трябва да тръгна обратно по дългите и прашни коридори на времето и да се върна в онези години, когато Хенри, Големия звяр, тероризираше Англия, а Уолси управляваше както Църквата, така и кралството; когато Лондон гъмжеше от болести, а убийството беше разпростряло кървавите си пипала навсякъде.

Глава първа

1523-та беше ужасна година. Жестоко, мрачно време, когато владетелите жадуваха за война и цяла Европа беше изправена на ръба на катастрофа, готова да се разкъса на парчета заради религиозни различия. В Дания Кристиан II беше детрониран заради жестокост. В Швейцария Цвингли нападна папата, наричайки го Антихрист, а в Брюксел двама последователи на Мартин Лутер бяха изгорени на кладата. Отвъд Тесните морета Франсоа II си беше въобразил, че е втори Карл Велики, докато Карл V, хабсбургският император с конската физиономия, се канеше да открие реки от злато в далечните Америки.

Колкото до Англия — тук нищо не се беше променило… Поне до момента. Тлъстият кучи син Хенри VIII, Къртицата от предсказанията на Мерлин, все още беше с ума си и освен пред мен не беше показвал пред другиго злия си нрав, благодарение на който само след няколко години кралството щеше да се къпе в реки от кръв. Не, засега Хенри беше изцяло отдаден на удоволствията си и единственото му желание беше да се превърне в най-великия борец, най-точния стрелец, най-умелия танцьор и най-опасния противник. Кралят вярваше, че е принц от приказките, а онези, които се бяха хванали на хорото му, изобщо не подозираха, че кошмарът скоро ще започне. През 1523 година обаче червеите вече дълбаеха душата на Хенри. Съпругата му — пухкавата и бледолика Катерина Арагонска — още не беше успяла да осигури жив мъжки наследник и сплетниците вече започваха да шушукат. Някои твърдяха (и вероятно бяха прави), че семето на краля не било наред, докато други отиваха по-далеч и казваха, че като внук на уелски земевладелец Хенри Тюдор изобщо нямал право на претенции към английския трон. Разбира се, кралят чуваше всички тези клюки и — което беше по-лошото — кралят остаряваше. Е, предполагам, че Шекспир е бил прав, когато е написал: „Просяк слаб, търговец тлъст като теб ще станат пръст.“ Да, тялото на Хенри вече не му служеше като преди — на единия му крак зееше язва, търбухът му се беше издул като бъчва, а слузта, засядаща в гърлото и носа му, беше така гъста, че почти му отнемаше слуха. Отгоре на всичко безпокойството на краля нарастваше с всеки изминал ден. Естествено, той разполагаше с дъщеря — бледоликата Мери, както и с копелетата на златокосата си любовница Беси Блънт, но въпреки това нощем в леглото си (или поне така ми каза Звяра по-късно) Хенри беше започнал да се пита дали Господ не се е обърнал срещу него.