Читать «Кулата на смъртта» онлайн

Пол Дохърти

Кулата на смъртта

(книга 5 от " Дневниците на сър Роджър Шалот")

В памет на баба ми и дядо ми, Бридж и Били Клайнс

Исторически личности, споменавани в текста

Едуард IV — крал на Англия от династията Йорк (1471–1483 г.).

Елизабет Удвил — кралица, съпруга на крал Едуард.

Едуард и Ричард — деца на Едуард IV и Елизабет, известни още като „Принцовете от Тауър“.

Ричард Глостър (по-късно РИЧАРД III) — брат на Едуард IV, който измества племенниците си от трона.

Робърт Бракънбъри — управител на Тауър по времето на Ричард III.

Сър Джеймс Тиръл — приближен на Ричард III.

Дайтън и Грийн — натоварени с отговорността за младите принцове.

Хенри VIII — крал на Англия, известен още като Големия звяр.

Кардинал Томас Уолси — архиепископ, лорд-канцлер и първи министър на Хенри VIII.

Сър Томас Мор — правник, хуманист, лорд-канцлер по времето на Хенри VIII и автор на книга, посветена на управлението на Ричард III.

Сър Франсис Лъвъл — приближен на Ричард III.

Пролог

Злостно убийство с кървясали очи! Подобно на мъглата, която се вие над блатата в имението Бърфъм, а после протяга пипалата си към дъбовите, кленовите и ясеновите дървета, ограждащи далечния край на ливадата, то се прокрадва откъм миналото ми, за да трови сънищата ми и да ме тормози, докато съм буден. Нощем лежа в леглото си (разбира се, между прелестните Фийби и Марго) и се взирам в тавана. Ех, това минало! Накъдето и да се обърна, то все е пред очите ми!

Преди две седмици, в навечерието на Рождението на свети Йоан Кръстител, великата Елизабет ми дойде на гости в Бърфъм. Кралицата се присъедини към мен в личните ми покои и през цялото време не спря да се киска. Разбира се, в тази стая между ламперията и стената няма нито една пролука. Не, не — никакви шпионки за разни клюкари като малкия ми капелан! О, да, в противен случай този гнусен дребосък, тази отровна змия, милият ми празноглавец не би се посвенил да наднича през тях. Но този глупчо, тази мръсна буца лой, трябва да е по-внимателен с господарката ни. Веднъж Елизабет така изплаши главния си шпионин, хвърляйки по него един пантоф, че старият Уолсингам вероятно ще помни случая, докато е жив. В друг случай кралицата написа толкова яростно писмо до графа на Есекс, че той тутакси припадна, а туловището му така се изду, че всички копчета на жакета му изхвръкнаха като прерязани с нож.

Така или иначе, при последната ни среща двамата с Елизабет се разположихме в богато украсената ми спалня, похапвайки бонбони и отпивайки от сладкото вино. Макар отдавна да беше прехвърлила шейсет и петата си година, кралицата изглеждаше направо великолепно. Нека ви я опиша — носът й беше леко гърбав, зъбите й бяха целите почернели, на главата си имаше перука, а на краката — обувки с високи токове, за да изглежда, ако това изобщо бе възможно, още по-величествена. Издълженото й лице беше приятно наглед, а малките й, но бездънни тъмни очи все още ме караха да се усмихвам. Та двамата с Елизабет се заприказвахме и припомняйки си това-онова, току се засмивахме весело. Изведнъж обаче кралицата остави чашата си и стисна устни. Не че досега се беше усмихвала много широко. Нали разбирате, лицето й беше покрито с такова количество белило, че ако си позволеше да гримасничи твърде много, цялата й физиономия щеше да се напука!