Читать «Кръвожадност (Книга втора)» онлайн - страница 65

— Я виж ти! Кали и мъжът, който прободе вампира, а след това побягна, уплашен за живота си. На какво дължим тази чест? — посрещна ни със злобна нотка в гласа Джаспър и ни изгледа подозрително. Пристъпих притеснено от крак на крак, опитвайки се да надникна в стаята.

— Здравей, Джаспър — рече Кали, мина покрай него и ми даде знак да я последвам. В тъмнината различих само голямата клетка в ъгъла. Вътре се виждаше неподвижна, голяма купчина. — Татко има нужда от теб. Чака те в кабинета. Стефан ще остане, докато дойде смяната ти.

— Да се срещна с Джаспър в кабинета? — избумтя висок глас. — Но аз съм тук.

Замръзнах. Галахър.

Бащата на Кали седеше зад паянтова маса зад вратата, а пред него лежаха карти, подредени като ветрило. В средата на масата проблясваше пламъкът на една свещ.

— О, татко — изкиска се Кали. Прозвуча пресилено и не на място. — Сигурно съм се объркала. Зная, че тази вечер искаше да играеш карти и предположих, че ще ти е по-удобно в кабинета или… — започна тя с треперлив глас. Облиза устните си и седна до масата срещу Галахър.

— Много мило, че си помислила за мен, дете — рече Галахър пресипнало.

— Господин Галахър — промърморих и се поклоних ниско. — Беше ми казано да застъпя на смяна, но може би съм се объркал? — Не ми бе трудно да се престоря на смутен. Кали ми се бе заклела, че баща й ще е извън къщата.

— Вярно ли е, Джаспър? — попита Галахър.

— Предполагам, че да. Не е толкова зле този новичкият. Малко е нервен, но си служи добре с кола.

Галахър кимна, обмисляйки информацията.

— И това ли е момчето, на което се доверяваш, Кали? — обърна се към дъщеря си.

Кали кимна и страните й пламнаха под луничките. Тогава, слава Богу, най-после Галахър се изправи. Столът му изскърца по пода.

— Ами, добре, тогава ще ви оставя, момчета — заяви, взе уискито си и последва дъщеря си надолу по стълбите.

— Значи сега си любимецът на Галахър, така ли? — попита Джаспър и тикна в ръцете ми кол, просмукан с върбинка. Кожата ми изгоря и болката се разпростря по цялото ми тяло. Сподавих желанието си да изръмжа и стиснах устни. Напрегнат, се опитах да държа кола само с два пръста, за да сведа до минимум контакта на отровното дърво с тялото ми.

— Ами, май ще си вървя — продължи Джаспър. — Тази вечер вампирът е много гладен. Надявам се да те изяде. А докато го прави, аз ще прекарам известно време в компанията на госпожица Галахър и баща й. Ще им покажа, че ти не си единственият мъж, който може да се държи приятелски и изискано. — Движенията му бяха тромави и усетих миризмата на уиски в дъха му.

Веднага щом стъпките му заглъхнаха, пуснах кола на земята с мъчителен стон, сетне приближих предпазливо до клетката в ъгъла. Деймън лежеше в ъгъла й, свит на купчина като някакво животно.

— Братко? — прошепнах.

Той се надигна рязко, оголил зъби. Подскочих от изненада.

Деймън се засмя дрезгаво, после се свлече до стената на клетката, явно изтощен от усилието.

— Какво, братко? Да не би да те е страх от вампир?

Не му обърнах внимание, а се заех с вратата на клетката. Деймън ме наблюдаваше с любопитство, после бавно запълзя към мен. Почти стигна до мен, когато усетих пронизваща болка в гърба, която се разля по цялото ми тяло.