Читать «Кръвожадност (Книга втора)» онлайн - страница 63

Лекси се надвеси над мен със святкащи очи.

— Трябва да научиш къде ти е мястото и то много бързо. Ти си вампир. Вампирите не общуват с човешки същества.

Скочих на крака и я отблъснах от мен. Тя прелетя през магазина и падна върху топовете плат.

— Този вампир обаче го прави, щом това е нужно, за да спаси Деймън — изръмжах. След това излязох от магазина и потънах в нощта.

26

Отново прекарах нощта край езерото, но този път не спах. Вместо това седях на брега, заслушан в звуците на света около мен, сякаш бях част от публиката на музикално представление. Жабите крякаха мелодично, издувайки гордо гърди. Риби изплуваха на повърхността на езерото, за да лапнат някоя водна мушица или комар, а после се гмурваха в глъбините му с мек плясък на опашките. Птици летяха в небето, а малки животинчета шумоляха в тръстиките, преследвайки се едно друго или дебнейки поредната си плячка.

После настъпи грандиозният финал, когато слънцето — огромно трептящо огнено кълбо — се възцари на небето като могъщ крал, господстващ над подчинената Земя.

Седях там, и наблюдавах единственото нещо, което можеше да ме убие мигновено, ако не беше пръстенът, който Катрин ми бе дала, и по тялото ми се разливаше усещане на покой и омиротворение. Светът беше красив и вълшебен, а аз бях щастлив, че все още съм част от него.

Грабнах един идеално кръгъл и плосък камък, изправих се и погледнах към водата. Сетне затворих очи. Ако подскочи четири пъти, всичко ще бъде наред. Извих ръка в широка дъга и хвърлих силно камъка. Един… два… три…

— Четири подскока! Впечатляващо! — отекна радостен възглас, последван от въодушевено ръкопляскане.

Извърнах се и Кали се хвърли в прегръдките ми.

— Добро утро! — засмях се и я завъртях във въздуха.

— В добро настроение си — отбеляза тя с усмивка.

— Да. И всичко е благодарение на теб.

Тя мушна ръката си в моята.

— В такъв случай, зная точно как ще ми се отблагодариш!

Усетих пулса й през сакото си, а уханието на кръвта й бе почти неустоимо. Но камъкът бе подскочил четири пъти, затова се наведох и само я целунах.

Прекарах деня заедно с Кали, след това отново спах край езерото. Когато на следващия ден се прибрах по здрач у дома, намерих купчина дрехи, включително черните панталони и сивото сако, които бях пробвал пред Лекси, на пода в стаята ми. Върху купчината имаше бележка, написана с удебелени букви.

Следвай сърцето си. Щастлив си, че още го имаш.

Вдигнах купчината, едновременно трогнат, облекчен и малко натъжен.

Преоблякох се със синя памучна риза на тънки райета и бели панталони и пригладих косата си назад пред огледалото. Приличах на млад мъж, приготвящ се за романтична среща с хубаво момиче. Как ми се искаше всичко да е толкова просто.

Прокраднах се на долния етаж, като очаквах някой да изскочи от сенките и да ме спре — да ми каже, че планът ми никога няма да проработи. Но изминах целия път до долу, след това прекосих кухнята и излязох през задната врата, без нищо да се случи.