Читать «Кръвожадност (Книга втора)» онлайн - страница 64

Когато излязох, извървях пеша трите километра до „Лоръл Стрийт“, пъхнал ръце в джобовете и подсвирквайки „Боже, спаси Юга“. Спрях, за да откъсна бяла магнолия от храста пред светлокафявата къща в дъното на улицата на Кали.

— Стефан! — долетя до мен настойчив шепот иззад дървото в края на алеята за карети на имението на Галахър.

Кали излезе от сянката му. Косата й бе разпусната и се стелеше по гърба й.

Беше облечена в бяла нощница, украсена с дантела на дупчици, също както първия път, когато я видях, само че този път стоеше достатъчно близо, за да забележа, че въпреки дебелия сив вълнен шал, с който се бе наметнала, под нощницата си не носеше долна фуста. Извърнах се, внезапно почувствал се засрамен.

— Стефан — промърмори Кали и докосна леко ръката ми. — Готов ли си?

— Да — отвърнах, откъснах цветето и го затъкнах зад ухото й.

Тя се усмихна.

— Ти си такъв кавалер.

— А ти си красива. — Протегнах се, за да отметна кичур коса. Къдриците й бяха меки като листенца на роза и ухаеха на мед. Исках да остана така завинаги, загледан в белите облачета, които се образуваха във въздуха, докато дишаше.

— Кали… — подех, когато камбаните от църквата в далечината внезапно забиха в мразовитата нощ. Дванайсет звъна. Полунощ. Часът на вещиците.

— Време е — промълви тя. — Смяната на Джаспър е до 12,30, но ще му кажа, че си дошъл да го смениш по-рано. Това ще ни спечели малко време. Докато се появи вторият пазач, ти отдавна ще си си отишъл. Но трябва да побързаме. — Звучеше много уверено, но треперещата й долна устна издаваше чувствата й. Исках да я грабна в прегръдките си, да я отнеса в леглото, да я завия и да прошепна „сладки сънища“ в ухото й. Но аз, вампирът, се осланях на това дете да ме закриля.

Кали сплете пръсти сякаш в мълчалива молитва. После кимна и се усмихна тъжно.

— Не се страхувай — отрони и притисна длан в моята. Но по пулса на китката й усетих как сърцето й препуска бясно.

Тя ме поведе през желязната порта, покрай чакълената алея и накрая отвори една обикновена врата отстрани на къщата.

— Тихо — нареди ми Кали, докато очите ми привикваха с мрака. За разлика от останалата част на къщата, с полирания й мрамор и излъсканите до блясък дъбови повърхности, този вход беше скромен, предназначен за прислугата, за да имат лесен достъп до килера за провизии на тавана, без да се смущават обитателите на дома. Пред нас се изви стръмна стълба, направена от груби орехови греди. Кали наклони глава, заслушана в нещо. Аз също се ослушах, макар че мислите ми бучаха прекалено шумно, за да различа конкретни думи.

Внезапно чух скърцащ звук откъм етажа над нас. Кали ме погледна; тя също го бе чула.

— Джаспър — обясни ми. — Трябва да се качваме. — Пое нагоре по разнебитената стълба, а аз я последвах колкото се може по-безшумно. Когато стигнахме до напукана врата, боядисана в бяло, тя почука — две бързи почуквания, последвани от пауза и после още едно.

Ключалката изщрака, после чухме стържене на метал в метал, когато Джаспър дръпна резето. Накрая отвори вратата, като застана така, че да не може да се вижда стаята.