Читать «Кръвожадност (Книга втора)» онлайн - страница 61

— Много си мълчалив — отбеляза Лекси. — И — подуши въздуха — не си пил човешка кръв. Гордея се с теб Стефан.

— Благодаря — промърморих. Знаех, че нямаше да се гордее с мен, ако й разкажа разговора си с Кали. Щеше да заяви, че съм твърде импулсивен, твърде наивен, че съм направил огромна грешка, като съм разказал тайната си на Кали. Макар че не й бях казал кое знае колко, по-скоро бях потвърдил удивително точните й подозрения.

— Стигнахме. — Лекси спря пред обикновена дървена врата на „Дафни Стрийт“. Извади от джоба си тънка метална кукичка и я пъхна в ключалката на предната врата. Завъртя я няколко пъти, след миг се чу изщракване и вратата се отвори.

— А сега, магазинът е отворен за пазаруване — разпери широко ръце спътницата ми и кацна върху един твърд кожен диван. — Избирай.

Десетина манекена с изпъчени гърди изпълваха магазина. Единият, в сако от туид, бе повдигнал ръка, сякаш за поздрав, докато друг с моряшко кепе на главата, засенчваше очите си с ръка все едно се взираше в безкрайната морска шир. Топове с фини и скъпи платове бяха подпрени на задната стена, а под стъклената витрина на един щанд блестяха копчета за ръкавели, подредени в редица. Купчини с ризи конфекция сякаш наблюдаваха мълчаливо тъмния магазин, а няколко вратовръзки и шалчета се бяха изсипали от едно чекмедже.

Лекси скръсти глезените си под полите на роклята и впери поглед в мен. Върху лицето й се изписа изражение на гордост, когато свалих палтото от камилска вълна от манекена и го наметнах на раменете си.

Застанах сковано и зачаках одобрение, както правех, когато пазарувахме с майка ми.

— Е, не мога да кажа нищо, когато си застанал така вдървено. Разходи се малко. Почувствай дрехата — махна Лекси нетърпеливо с ръка.

Завъртях очи, но закрачих из салона, подражавайки на богатите мъже, които срещнахме с Кали на бурлеската. Протегнах ръка към Лекси с префърцунен жест.

— Един танц? — попитах с пресилен британски акцент.

Тя поклати глава, а очите й блеснаха развеселено.

— Добре, разбрах. Прекалено е контешко. Какво ще кажеш за онова там? — наклони брадичка към манекена в черни панталони и сиво сако с червени кантове. Свалих своето сако и го облякох.

Лекси кимна, но погледът й доби отнесено изражение.

— За какво мислиш? — попитах я.

— За брат ми — отвърна тя.

Замислих се за момчето от портрета, чиито очи толкова много приличаха на тези на Лекси.

— Какво за него?

Лекси вдигна от пода една сребриста вратовръзка и я прокара между пръстите си. Когато заговори, не ме гледаше.

— След като родителите ни умряха, започнах да излизам с едно момче, което беше вампир. Той ме попита дали искам да живея вечно. Разбира се, аз исках, защото бях млада, а кой не би желал да остане млад и красив завинаги? Освен това, ако станех вампир, никога нямаше да напусна Колин. Той вече бе изгубил толкова много и аз си мислех, че… ами, поне няма да изгуби мен.