Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 137

Момичето спря и впи широко отворените си очи в голямата тъмночервена локва под краката на Кармайкъл.

— Ти го уби — изписка тя и се завтече към Хутън като започна сляпо да размахва ръце.

Той я хвана като все още държеше на мушка ранения. Тя се опита да го одраска, но не успя. Накрая той я избута, тя се олюля и падна.

Доближих се съвсем до пушката.

Нона се изправи на крака.

— Дърт мръсник! — изкрещя тя на шерифа. — Трябваше да ни помогнеш, а го уби.

Хутън гледаше през нея с каменно изражение. Ненадейно тя се хвърли в краката на Кармайкъл.

— Не умирай, Дъг. Моля те. Имам нужда от теб.

— Вземи пушката — изкрещя той.

Тя го погледна смутено, кимна и се насочи към оръжието. Бе по-близо отколкото бях аз, затова трябваше да действам. Когато се наведе да го вземе, аз се хвърлих напред.

Кармайкъл ме видя с крайчеца на окото си, завъртя се и се опита да съсече ръката ми с брадвата. Сгърчих се. Той ругаеше в агонията си, а кръвта му изтичаше. Той замахна отново, но не ме пропусна на сантиметри.

Хутън се наведе, хвана 45-милиметровия с две ръце и простреля Кармайкъл в тила. Куршумът разкъса гърлото му. Той се стисна за гушата, всмука въздух, издаде някакви гърлени звуци и се строполи.

Момичето успя да грабне пушката и то доста сръчно. Взря се в тялото на земята. Крайниците му потрепваха и тя ги гледаше прикована, докато не спряха. Косата й бе рошава, нощният бриз я разбъркваше. Изплашените й очи бяха влажни.

Червата на Кармайкъл се пръснаха. Красивото лице доби сериозен израз. Тя вдигна очи, насочи дулото към мен, после поклати глава, завъртя се и се прицели в шерифа.

— Ти си като всички останали — изплю се в лицето му.

Преди шерифът да й отговори, тя се извърна отново към трупа и започна да му говори с напевен глас:

— Той е като всички останали, Дъг. Не ни помагаше, защото е добър, или защото е на наша страна, както ти мислеше. Направил го е, защото е шибан страхливец. Страхувал се е, че ще издам мръсните му тайни.

— Млъкни, момиче — предупреди я Хутън.

Тя не му обърна внимание.

— Той ме чука, Дъг, като всички онези дърти, зли мръсници с мръсните си членове и провисналите си топки. Когато бях съвсем малко момиче. След като онова чудовище ме отвори. Праведната ръка на закона. — Тя се изсмя подигравателно. — Само му смигнах и той ме погълна жадно. Беше ненаситен. Трябваше да го правим всеки ден. В къщата му. В камиона му. Взимаше ме след училище и ме водеше на възвишенията да го правим. Сега какво мислиш за стария ни приятел Рей, Дъг?

Хутън й изкрещя да спре. Но гласът му не звучеше убедително и той се сви. Изглеждаше съсухрен и безпомощен, въпреки големия пистолет, който държеше.

Тя продължи да говори на трупа като подсмърчаше.

— Ти бе толкова добър и доверчив, Дъг… Мислеше го за наш приятел, мислеше, че ни помага да се скрием, защото като нас не обича лекарите… Защото ни разбира. Но причината съвсем не е била тази. Той би ни издал веднага, но е бил застрашен от тайната, която щях да издам, ако го бе направил… Щях да кажа на всички, че ме е чукал. И ме е пребивал.