Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 124

Вратата на автомобила се отвори откъм страната на шофьора. Притиснах се плътно до варелите. Излезе мъж, чиито ръце бяха заети от пакети с покупки, ключовете се изплъзнаха от върха на пръстите му. Носеше четирите грамадни торби, сякаш бяха безтегловни. Като стигна до вратата на караваната, той почука три пъти последователно, после още един път и влезе вътре. Престоя там около половин час. Когато се появи отново, носеше топор в ръка, сложи го на пътническата седалка в „Корвет“-а и седна зад волана.

Изчаках да минат десет минути след тръгването му и чак тогава отидох до вратата и почуках в същата последователност. Понеже не получих отговор, повторих опита. Вратата се отвори. Гледах право в чифт широко отворени очи с цвят на тъмна нощ.

— Много бързо се вър…

Широките устни замръзнаха в учудване. Опита се да затръшне вратата. Сложих крака си и не й позволих. Тя натискаше, но успях да надделея и влязох, а тя избяга далече от мен.

— Вие!

Момичето гледаше с див поглед. Бе красиво. Аленочервената й коса бе стегната на опашка. Няколко палави кичура се бяха изплъзнали от фибите, сякаш обграждаха с ореол прекрасната шия. На всяко ухо имаше по една нежна обичка. Носеше минипола и бяла блуза до над диафрагмата. Коремът й беше гладък и почернял от слънцето, бедрата й — стройни и дълги поне километър, завършваха с необути стъпала. Бе лакирала ноктите на ръцете и краката си в бледозелено.

Караваната бе разделена на отделни стаи. Намирахме се в тясна жълта кухничка, пропита с миризмата на плесен. Една от пазарските торби бе току-що изпразнена. Другите три стояха на шкафа. Тя опипа сушилнята за чинии и докопа нож с пластмасова дръжка.

— Махни се оттук, или ще те заколя, кълна се!

— Остави го долу, Нона — казах тихо. — Не съм дошъл да ти правя нищо лошо.

— Глупости. И ти си като другите.

Държеше ножа с две ръце. Наточеното острие потрепваше.

— Махай се!

— Знам какво ти се е случило. Слушай ме.

Тя се отдръпна и изглеждаше озадачена. За миг реших, че съм я успокоил. Направих една крачка към нея. Красивото й лице се изкриви от ярост и болка.

Тя си пое дълбоко дъх и се нахвърли върху мен, като държеше ножа високо. Дръпнах се встрани. Тя пъхна ножа там, където се бе намирал гръдния ми кош, изпусна въздуха и се втурна отново напред полудяла.

Внезапно ножът падна и дрънна на овехтелия линолеум. Тръгна към очите ми с дългите си зелени нокти, но този път успях да хвана и двете й ръце. Фигурата й бе нежна. Костите — фини под меката, гладка кожа, но яростта й даваше сили. Тя риташе, усукваше се и храчеше, като успя да ме одере по бузата. Там, където вече бях раняван. Усетих топла струйка да ме гъделичка по лицето, после остро убождане. Капки с цвят на бургундско вино започнаха да капят по пода. Стегнах ръцете около тялото й. Тя притихна и ме гледаше с ужаса на ранено животно. Изведнъж приближи лицето си към мен. Отдръпнах се, за да се предпазя от ударите й. Изплези език и улови една капка кръв с върха му. Облиза устни и ги навлажни с кръвта. Насили се да се усмихне.