Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 115

На тавана над гардероба имаше малка вратичка. Открих сгъваема стълбичка, скрита между едно зимно палто и някаква рокля, измъкнах я и я разпънах достатъчно, за да мога да притисна силно горната врата. Отвори се с бавно въздушно свистене, а стълбичката автоматично се върна в предишната си форма. Нагласих я отново и се качих.

Таванът бе върху цялата площ на къщата, почти сто и двайсет квадратни метра. Помещението бе преобразувано в библиотека, макар и не много елегантна. По четирите стени бяха закачени полици от шперплат. От същото евтино дърво бе направено и бюрото. Пред него имаше метален сгъваем стол. Подът бе покрит с един пръст прах. Огледах се за друг вход към стаята, но не видях. Прозорците бяха малки и покрити с паяжини. Вратата на пода бе закрепена с планки, занитени една към друга.

Прекарах светлината по томовете, подредени по лавиците. Преобладаваха биологическите, градинарските и нашумели издания все на тази тема. Изключение правеше течението на списание „Рийдърс Дайджест“ с трийсетгодишна давност и една касета с „Нешънъл Джиографик“. Имаше стотици брошури от съюза на градинарите в Ривърсайд и печатницата на федералното правителство. Купища с писма за поръчки бяха прилежно подредени в каталог. Видях пълен комплект „Енциклопедия на плодовете“ с кожени корици, печатана във Великобритания през 1879 година с цветни литографии — ръчна изработка. Събирани бяха огромни количества университетски издания за патологията при растенията, биологията на почвата, поддържане на горите, генно инженерство, ръководство за отглеждане на дървета в Калифорния. Пълна колекция от списание „Градинарство“, копия от патенти на изобретатели на селскостопанско оборудване.

Четири от лавиците, които се намираха най-близо до бюрото, бяха натъпкани със сини папки с пружинки, номерирани с римски цифри. Извадих том I. Върху корицата пишеше 1965 година. Вътре имаше осемдесет и три страници доста блед ръкописен текст. Почеркът на автора бе много нечетлив — разкривен и с обратен наклон. С една ръка държах фенера, а с другата разгръщах страниците. Накрая успях да разчета един пасаж.

Първият том съдържаше пълния план на Гарланд Суоуп как да стане Крал на Чиримоята. Всъщност той сам бе употребил това название, дори си бе рисувал малки коронки по белите полета на книгата. Имаше подчертани редове за качествата на плода и напомняне, че трябва да се проверят хранителните му свойства. Пасажът завършваше със списък от прилагателни, които да се използват при рекламирането му пред най-перспективните купувачи. Месест. Сочен. Овлажняващ устата. Освежаващ. Божествен.

Останалата част от първия том, както и следващите девет, следваха тази нишка на размисъл. Суоуп бе написал осемстотин двадесет и седем страници текст, проследяващ отглеждането на чиримоята през един десетгодишен период. Отбелязан бе растежът на всяко дърво още от млада фиданка, както и проучването на пазара. „Богатство? Слава? Кое е по-важното? Няма значение, ще притежавам и двете“ — пишеше той.