Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 112

Интуитивно подозирах Матиас и „Тач“, но нямах никакви доказателства, на които да се облегна. Валкроа ги бе посетил и аз се чудех дали е било само най-обикновено посещение, както се твърдеше. Няколко пъти го бях виждал да се държи по начин, който ми напомняше за сектантите от „Тач“. Сега бе мъртъв. Каква бе връзката, ако въобще имаше такава?

Още нещо тормозеше съзнанието ми. Матиас бе казал, че сектата е купувала семена от Гарланд Суоуп един или два пъти. Но според Езра Маймън, Гарланд не е имал нищо за продаване. Стара къща и акри прахоляк било всичко, което е криел зад оградата си. Дали това е маловажно? Вероятно. Но защо е тази необходимост от лъжи?

Множество въпроси, като никой от тях не водеше доникъде. Някакъв лудешки сглобен пъзел, чиито парчета трябваше да оправя. Но колкото и упорито да работех, крайният резултат бе вбесяващо неправилен.

Минах през покрития мост и намалих скоростта. Потънал в прах коларски път водеше към ръждясала порта. Вратата не бе висока — най-много два метра, но имаше украса от бодлива тел, която се издигаше на още поне петдесет сантиметра. Беше затворена, както каза Маймън, с верига и катинар.

Изминах още трийсетина метра, докато открия място за паркиране. Гледах предницата на „Севил“-а да бъде колкото може по-плътно в сянката на един евкалипт. Взех инструментите и фенера и заобиколих пеша.

Катинарът бе съвсем нов. Вероятно бе поставен от Хутън. Веригата бе от стомана, покрита с пластмаса. Тя се съпротивляваше за момент на болторезачката, а после увисна като преварен кренвирш. Отворих вратата, плъзнах се тихо вътре и я затворих, като пренаредих повредените брънки, за да прикрия хирургическата намеса.

Алеята в двора бе камениста и поскърцваше под стъпките ми. Светлината на фенера разкри двуетажна къща, която от пръв поглед не приличаше на онази на Маймън. Сякаш конструкцията хлътваше в основата си. Дървото бе овехтяло и поразядено. Покривът тук-таме бе оголял. Стъпих с крак на първото стъпало и пропаднах — дъската суха и изгнила, бе поддала под тежестта ми.

Чух крясък на бухал и пляскане на разперени криле над главата си. Протегнах се да хвана голямата птица в полета й. После паднах, изпитах панически страх, чух се тихо да викам и отново настъпи тишина.

Предната врата бе заключена. Обмислях различни начини за отключване, но спрях на средата на мисълта си. Почувствах се подъл престъпник. Като вдигнах поглед към надвисналата над мен полусъборетина, си спомних за съдбата на обитателите й. Да причинявам нови щети си бе една форма на вандализъм. Реших да си опитам късмета със задната врата.

Натъкнах се на нова дупка и едва запазих равновесие. Обиколих къщата. Не бях направил и десетина крачки, когато чух звук от непрекъснато капане — ритмично и съмнително мелодично.

На същото място, както в къщата на Маймън имаше електрическо табло. Бе прашасало и ръждясало. Наложи ми се да използвам лоста, за да го отворя. Опитах няколко бутона, но без резултат. Четвъртият донесе светлина.