Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 111

Той току-що бе описал диагнозата на „масовата анхедония“ — отказ от забавленията. Чудех се дали тук не е ключът за толерантността на Хутън към привидно самоотреклите се „Тач“.

Меймън привърши с бърсането и подсуши ръцете си.

Станах.

— Благодаря за времето, което ми отделихте, обиколката и почерпката. Създали сте много красота тук. — Подадох ръката си.

Пое я и се засмя.

— Някой друг я е създал. Аз просто съм я показал. За мен бе удоволствие да разговарям с вас, докторе. Вие умеете да слушате. Сега ли ще отидете до къщата на Гарланд?

— Да, просто да се поогледам.

— Продължете по пътя, по който дойдохме. Ще преминете през половинкилометрови авокадови насаждения, притежание на консорциум лекари в Ла Виста — начин да си укриват данъците. После ще преминете през покрит мост над сухо дере. След моста ще карате още половин километър. Мястото на Суоуп е отляво.

Благодарих му отново, а той ме изпрати до вратата.

— Минах преди няколко дни покрай него. Имаше катинар на вратата.

— Добър катерач съм.

— Не се и съмнявам. Но си спомнете, че ви уведомих колко недружелюбен беше Гарланд. По края на стената има навита бодлива тел.

— Имате ли да ми дадете нещо, с което да я разрежа?

Той се правеше, че наблюдава кучето и каза с фалшиво безразличие.

— Имам работилничка с инструменти близо до задната веранда. Събрал съм разни странни неща. Поразровете и си изберете нещо полезно.

Отдалечи се, а аз излязох от къщата. „Странните неща“ бяха колекция от висококачествени ръчни инструменти, смазани и грижливо завити. Избрах си здрава винторезка и лост и ги отнесох в „Севил“-а. Сложих ги на пода заедно с фенера, запалих двигателя и потеглих.

Обърнах се към ярко осветения разсадник. Вкусът на чиримоята все още бе в устата ми. Когато се отдалечих, светлините в имота угаснаха.

21.

Бях получил впечатления за Суоуп от множество източници, но сега беше време да си съставя собствена, логично последователна представа за това разбито семейство.

Всеки смяташе Гарланд за чешит — емоционално неадекватен, потаен, негостоприемен към непознатите. Но е бил доста приказлив за отшелник — Бевърли и Раул го бяха описали като човек с мнение по всички въпроси, а приказките му граничеха с дебелащината. Въобще, той бе всичко друго, но не и сдържан.

Ема бе в ролята на раболепната подчинена в семейството, едва ли не антисъщество, като изключим гледната точка на Оджи Валкроа. Канадският лекар я бе описал като силна жена и не бе отхвърлил възможността тя да е подбудителка на отвличането.

По отношение на Нона имаше най-голямо единодушие. Тя бе дива, хиперсексуална и намусена. И си бе такава от доста време.

И накрая бе Ууди, сладко малко момче. Както и да го погледнеш — една невинна жертва. Дали се самозалъгвах, като вярвах, че той може би е все още жив? Или проявявах същата невъзприемчивост към твърдението, че е мъртъв, която бе превърнала един великолепен лекар в обществена опасност?