Читать «Краят на деня» онлайн - страница 2

Още малко и щеше да навлезе в сянката.

По челото му бе избила пот и почти постоянно му се налагаше да я бърше, за да не навлезе в очите му. Бе забравил да си вземе шапката, но истината бе, че не бе имал нужното време.

Просто в един момент бе започнал да бяга…

Докато навърши пет години се бяха случили още безброй странни неща със сестра му или около нея.

Предмети се разместваха сами, осветлението изгасваше и се включваше по някакви свои закони, всички електроуреди също все едно, че полудяваха, когато сестра му бе в близост до тях.

Не бяха казали на никого.

Просто ги беше страх да не помислят тяхното семейство за луди. Не бяха се консултирали и с лекари, защото се страхуваха също да не би да им отнемат малката и да я подложат на множество болезнени и безкрайни анализи.

С времето бяха привикнали и дори се шегуваха с невероятните способности на сестра му. Баща му никога не ползваше дистанционното управление на телевизора, просто бе достатъчно да помоли дъщеря си да включи телевизора. Тя затваряше очи и в следващия момент екранът се пълнеше с образите на програмите. След това се усмихваше свенливо и се гушваше в предръдките на баща му, а той я целуваше за награда.

Бяха я използвали дори за беритбата на череши.

Сестра му заставаше под дървото, те постилаха огромен найлон и в един момент всички плодове бяха вече на земята.

Той естествено умираше от желание да сподели всичко това с приятелите си, да се похвали и да блесне пред момичетата, но в семейството се бяха уговорили, че ще си остане тяхна тайна, заради доброто на малката.

Точно, когато бе навършила пет години тайната сила, която притежаваше сестра му бе започнала да се трансформира. Проявяваше се все по-често, но ако преди я използваше, за да накара предметите да се местят или за да достави удоволствие на баща си с включването на телевизора, то тогава бе започнала да я употребява, за да постигне това, което иска или за да накаже някой от тях тримата.

Първи бе я изпитал той.

Един ден не пожела да я вземе със себе си в езерото, за да ловят риба.

В същност на него не му пукаше за рибата, но бе взел бутилка вино и любимите си комикси и бе имал желанието да се усамоти. Бе се влюбил за първи път и търсеше самотата, за да се наслади на новото усещане и за да помечтае за момичето от съседната улица.

Точно, когато бе в средата на езерото внезапно бе започнало да вали, бе се извил невероятно силен вятър и гладкото до преди минути езеро се бе превърнало във врящ казан. Една вълна бе обърнала лодката и той с огромни усилия бе успял да се добере до брега.

Там стоеше седнала сестра му с притворени очи, обгърнала коленете си и бавно поклащайки се напред, назад. Докато кашляше и плюеше вода, все още без дъх и в пълно изтощение бе чул гласът и—

„Ако още веднъж не ме вземеш с теб за риба ще те убия“.

Дълго същата вечер бе мислил в леглото си дали наистина тя бе казала това или му се бе сторило. Минутите на брега му бяха като в мъгла, но ясно си спомняше нейният поглед, когато я бе погледнал в очите — жесток, дълбок и обвиняващ. Бе усетил как страхът го грабва за гърлото и му се бе приискало да заплаче като дете.