Читать «Краят на деня» онлайн

Теодора Тодорова

Краят на деня

Бягаше.

Още не бе започнал да се задъхва, но и това щеше да дойде.

За сега усещаше как мускулите му ритмично се стягаха и отпускаха.

Под него алфалта тичаше също. Виждаше неговия край в далечината.

После щеше да му се наложи да бяга сред дървета и храсти, но поне сянката щеше да го спаси от горещината на обедното слънце.

Бягаше от сутринта.

Струваше му се, че все едно се е родил и живял до сега бягайки.

Колко бързо човек може да привикне и да се адаптира към дадена ситуация, когато му се налага, нали?!

Усещаше как по гърба му струйките пот се спускаха и търкаляха. Само преди една седмица това същото усещане би го накарало да си помисли и помечтае как после би се гмурнал във ваната си и как би обтрил тялото си с уханен сапун.

Сега не знаеше какво го чака след бягането, не знаеше дори дали ще успее да издържи до края…

Цялата тази история бе започнала преди десет години с раждането на неговата сестра. Ако някой му бе казал, че заради нея един ден ще се наложи да бяга, за да спаси живота си не би повярвял. Би се присмял на подобно твърдение.

Истината обаче бе, че сега бягаше, не защото поиска самият той, а бягаше заради сестра си, бягаше заради себе си, заради своите родители и бягаше, за да не умре.

Може би в крайна сметка все пак щеше да умре, може би нямаше да стигне до финала, но беше длъжен поне да опита. Не искаше да губи живота си без борба и без да се е противопоставил със силата на своята воля…

Когато се бе родила сестра му приличаше на един ревящ вързоп и той гледаше с отвръщение малкото същество. Току-що бе навлязал в двадесетата си година и не можеше да разбере родителите си как така на стари години са решили да му „подарят“ сестричка или да си „подарят“ второ дете.

Един негов приятел бе направил следния коментар, че сестра му е плод на грешка след някоя романтична вечер между неговите родители. Той не си бе позволил да го сподели с тях, но донякъде беше съгласен.

В крайна сметката децата се появяваха или защото ги програмираш или защото не си взел необходимите предпазни мерки.

Още от самото начало сестра му бе проявила странни способности.

Един ден, докато си пиеше бирата на терасата с баща си и говореха за победите на техният футболен отбор от втория етаж на къщата бяха чули писъците на майка му. Бяха се втурнали в детската стая и бяха застанали на прага вцепенени.

Около детското креватче на сестра му кръжаха всички нейни играчки. Все едно, че беше в час по физика и гледаше въртенето на планетите около слънцето. После в един миг всичко бе приключило и играчките със звънене и дрънчене бяха паднали на пода.

Никой от тях тримата не бе коментирал случката.

Бяха вечеряли в тишина, без да смеят да се погледнат в очите, а сестра му се бе напъвала и ревала, както винаги.

Преди случката с гравитиращите играчки бе смятал, че всички тези призазки за паранормални и свръхестествени способности на хората са глупости („ала-бала“, както ги наричаше самият той). Тогава за първи път си бе помислил, че може би греши…

Пред него вече се виждаше алеята в гората.