Читать «Кралят отвъд Портата» онлайн - страница 2

— Зная това — каза Белцер и се изпъна. — Но честта зове. Прекарах живота си в служба на Дренай и сега не мога да не откликна на призива.

— Аз мога — отвърна Тенака. — Каузата е изгубена. Дай време на Ческа и той ще се самоунищожи, защото е луд. Цялата му система се разпада.

— Не съм добър с думите. Яздих двеста мили, за да донеса това известие. Дойдох при мъжа, под чието командване съм служил някога, ала той не е тук. Съжалявам, че ви обезпокоих.

— Слушай, Белцер! — извика Тенака, когато воинът се обърна към вратата. — Ако имаше дори нищожен шанс за успех, на драго сърце щях да дойда с теб. Но тази мисия вони на провал.

— Нима мислиш, че не го знам? Че всички не го знаем? — попита Белцер.

После си тръгна.

Вятърът смени посоката си и нахлу в пещерата. Сняг започна да пръска върху огъня. Тенака изруга тихо. Извади меча си и излезе навън. Отсече два гъсти храста и ги изтегли, за да заслони входа.

Месеците минаваха и той беше забравил за Дракона. Имаше имоти, за които да се грижи, важни дела в истинския свят.

После Илае се разболя. Той беше на север и организираше патрули, които да пазят маршрута на подправките, когато вестта достигна до него. Побърза да се прибере. Лечителите обявиха, че тя има треска, която ще отмине, и няма повод за безпокойство. Ала състоянието ѝ се влоши. Възпаление на дробовете, така му казаха. Плътта ѝ се стопи и накрая тя можеше само да лежи в широкото легло, хриптейки. Някога красивите ѝ очи сега блестяха със сиянието на смъртта. Ден след ден той седеше до нея, молеше се, говореше, умоляваше я да не умира.

После Илае се почувства по-добре и сърцето му подскочи от радост. Тя говореше, че ще направи тържество, и замълча, да обмисли кого да покани.

— Продължавай — подкани я той.

Ала съпругата му беше мъртва. Просто така. Десет години споделени спомени, надежди и радости, изчезнали като вода в пустинния пясък.

Тенака я вдигна от леглото и я уви с бял вълнен шал. После я отнесе в розовата градина и коленичи там.

— Обичам те — не спираше да повтаря, целуваше косата ѝ и я прегръщаше като дете. Слугите се събраха наоколо, без да продумат, докато не измина цял час. Тогава двама се приближиха, разделиха ги и отведоха плачещия Тенака в стаята му. Там той откри запечатания свитък, изброяващ настоящото състояние на инвестициите му, а до него — писмото от Естас, неговия счетоводител. Тези писма съдържаха съвети относно области за разработване, с остри политически наблюдения над местата, които да се игнорират, използват или обмислят.

Без да мисли, Тенака отвори писмото и погледът му се плъзна по списъка вагрийски договори, лентрийски сделки и дренайски глупости, докато не стигна до последните две изречения: