Читать «Кралят отвъд Портата» онлайн - страница 15

Тенака извади тенджерка от торбата си и я постави върху огъня. Гребеше шепи сняг и си сипваше вътре, докато тенджерата не се изпълни наполовина с топла вода. После изсипа щедро количество овес от малкото чувалче и добави сол. Реня го гледаше смълчана, впила поглед в скосените му виолетови очи. И отново, седнала край него до огъня, почувства покой.

— Защо си тук? — попита тя.

— За да убия Ческа — отвърна Тенака и разбърка кашата с дървена лъжица.

— Защо си тук? — повтори момичето.

Изминаха няколко мига, ала тя знаеше, че той не я е пренебрегнал, и зачака, наслаждавайки се на топлината и близостта.

— Нямам къде другаде да ида. Приятелите ми са мъртви. Жена ми… Нямам нищо. Истината е, че никога не съм имал… нищо.

— Имал си приятели… жена.

— Да. Не е лесно за обяснение. Някога във Вентрия, близо до мястото, където живеех, имаше един мъдрец. Често говорех с него за живота, любовта и приятелството. Той се шегуваше с мен и ме ядосваше. Говореше за глинени диаманти.

Тенака поклати глава и отново се умълча.

— Глинени диаманти? — попита тя.

— Няма значение. Разкажи ми за Аулин.

— Не зная какво е планирал да ти каже.

— Съгласен съм с това — отвърна той. — Просто ми разкажи за него.

Използвайки две клечки, Тенака вдигна тенджерата от пламъците и я постави на земята, за да изстине. Реня се наведе и добави свежи подпалки в огъня.

— Той беше мирен човек, жрец на Източника. Но също така беше и арканист и обожаваше да броди по земята в търсене на реликви на Предшествениците. Беше се прославил с уменията си. Каза ми, че когато Ческа се възкачил на власт, той го подкрепил, вярвайки на обещанията за по-добро бъдеще. Ала после започнал ужасът. И съчетаните…

— Ческа винаги си е падал по магията — отвърна Тенака.

— Познаваш ли го?

— Да. Продължавай.

— Аулин бил един от първите, които изследвали Гробището. Открил тайна врата под гората и машините, скрити там. Каза ми, че според изследванията му тези машини са били създадени, за да лекуват определени болести, от които са страдали Древните. Ала вместо да ги използват с тази цел, слугите на Ческа създали съчетаните. В началото били използвани само на арените, за да се разкъсват и да радват тълпите; но скоро започнали да се появяват и по улиците на Дренан, облечени в брони със символите на стражата на Ческа.

— Аулин винеше себе си за това и отпътува за Делнох, уж за да проучи Залата на Светлината под крепостта. Там обаче подкупи страж и се опита да избяга през Сатулските земи. Но после започна преследването и се видяхме принудени да бягаме на юг.

— Как се появяваш ти в историята? — попита той.

— Не попита за мен, а за Аулин.

— Сега питам.

— Може ли малко от кашата?

Той кимна, провери внимателно дали тенджерата е достатъчно изстинала и ѝ я подаде. Тя яде в мълчание и върна остатъка на Тенака. Воинът довърши яденето и се облегна на студената скала.

— Обгърната си в мистерия, жено. Но няма да я разбулвам. Светът би бил тъжно място без мистерии.

— Светът е тъжно място — отвърна Реня. — Пълно със смърт и ужас. Защо злото е толкова по-силно от любовта?