Читать «Конан Разбойника» онлайн - страница 108

— ХОРА НА АБДАРАХ! ВАШЕТО ОСВОБОЖДЕНИЕ Е БЛИЗО!

Съобщението, което разтресе земята, бе посрещнато с рев и викове от стоящите наблизо и със стреснато мълчание откъм стената. Хората около Конан бяха напрегнати и тихи, очите им гледаха ту стигийския пророк, ту кимерийския воин сред оглушителния рев на гласа.

— ШЕМИТИ, НИКОГА НЕ СЕ СЪМНЯВАЙТЕ В ЗАКРИЛАТА НА ЕЛАЕЛ! НАСТЪПИ ВЕЛИК ДЕН! ВРЪЩАМ ВИ ТОВА, КОЕТО ВИ ДОВЕДЕ ТУК И КОЕТО ОБИЧАТЕ ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО ДРУГО.

Хорасп тържествено посочи към гробницата, после отново вдигна ръце към устните си, за да протръби следващите думи:

— АБДАРАХЦИ, ВРЪЩАМ ВИ ВАШИЯ ЦАР!

Щом отекнаха и последните срички, пророкът махна повторно към гробницата. Конан проследи жеста и видя някакво оживление пред нея. И наистина там се оформи нова група войници, сред която имаше носилка. Върху нея лежеше някакво туловище и апатично помръдваше. Въпреки сумрака нямаше съмнение какво е това.

— ПОДАНИЦИ, НЕГОВО ЦАРСКО ВЕЛИЧЕСТВО ЕБНЕЗЪБ СЕ ВРЪЩА! ОТВОРЕТЕ ГРАДСКАТА ВРАТА И ГО ПОЗДРАВЕТЕ!

Реакцията на тълпата бе бурна, но противоречива. От върха на стената се чуха удивени възгласи. Някои стражи се втурнаха да изпълнят заповедта, но други им се противопоставиха.

Вълна от объркване заля тълпата, обзета от ужас и надежда.

Гласът на пророка отекна отново:

— БЛАГОРОДНИЦИ, НЕКА ИЗБРАНИ ОТ ВАС ПОЧЕТАТ ЦАРЯ! ИЗПРАТЕТЕ ДЕЦАТА МУ ДА ГО ПОСРЕЩНАТ!

Конан потрепери — пророкът искаше заложници, включително и Африт. Не знаеше как ще реагират шемитите на посланията на Хорасп и на възкресението на царя им, но знаеше, че не може да чака повече. Извади меча си и го вдигна високо.

— Напред, в името на Шем! Смърт на магьосника!

Викът му прозвуча смешно слаб след гласа на пророка, но след миг той бе подет от двайсетина гърла. Тези, които отдавна чакаха сигнал, отхвърлиха съмненията си и се впуснаха в действие. Прекосиха празното пространство и се нахвърлиха с рев върху мумиите.

Битката беше жестока, защото чудовищата не знаеха отстъпление. Те посичаха и намушкваха, без да им хрумне да се оттеглят. Настъпващи в редица, мумиите бяха нападнати от тълпа шемити, които ги пробождаха и удряха с каквото намереха и ги събаряха с ритници. Някои от мумиите бяха вдигнати и разкъсани от десетки жадни за мъст ръце. Хората изливаха яростта и отвращението си върху студената, суха мумифицирана плът.

Но това бяха само първите защитници на Хорасп. Зад тях бе втората редица мумии, по-добре въоръжени и скупчени около самия пророк. Повечето от тях бяха починали пълководци и благородници от близкото славно минало на града. Облечени със скъпи церемониални ризници от здрав метал, с които бяха погребани, те се различаваха от живите само по сбръчканите си бледи лица и ярката боя за балсамиране. Повечето безупречни млади воини бяха напуснали живота съвсем скоро. Между тях бяха и някои от стражите, убити същия ден в гробницата и набързо балсамирани. Те се включиха в битката в плътна редица, размахваха мечове към смъртните с поразяваща точност и спираха стремителното нападение.