Читать «Конан Разбойника» онлайн - страница 107

Щом се разнесе вестта за предстоящата битка, десетки от най-буйните шемити се събраха край вратата на града. Сред тях вървеше Конан и определяше водачите, уточняваше сигнала за нападение и правеше всичко възможно, за да запълни пропуските във военното обучение на всеки боец само с по един свиреп поглед. Но знаеше, че това е несигурен начин и затова се надяваше най-вече на подкрепата на боговете.

Отсгар също ръководеше войската. Когато ги виждаха сред тях, отчаяните мъже и жени вдигаха високо мечове и приспособени оръжия и смело се усмихваха.

Групата на неприятеля, в която вървеше Хорасп, се приближаваше и Конан скоро заповяда на всички да мълчат. От мястото си в средата на тълпата той се покатери върху една прекатурена каруца, за да огледа наоколо.

Вражеският кордон се проточваше на стотина стъпки от гробницата до стената и от двете му страни имаше широко пространство, което живите не смееха да престъпят. В средата сред тежковъоръжени мумии, вървеше бялата фигура на Хорасп. Царица Нитокар не се виждаше. Някой каза на Конан, че тя е останала да командва пред гробницата, която се извисяваше все по-тъмна на фона на мрачното небе.

Върху градската стена насреща пламнаха фенери. Защитниците се построиха по бойниците, скупчени най-гъсто около затворената и залостена врата. Конан различи върха на кулата, откъдето наблюдаваха Африт и останалите високопоставени лица. Ниско под тях постовете на мумиите стояха прекалено близо до портата в обсега на мечовете. Веднъж изпитали неприятното усещане да умреш, те явно се бояха от остриетата на смъртните.

Положението разтревожи Конан. Ако Хорасп се доближеше до вратата, несъмнено щеше да успее да я отвори с някоя магия: Ако това станеше, щеше да последва ново поражение и пълното превземане на града. Само бърза, неочаквана атака можеше да предотврати това.

Междувременно, без възможност за бягство, тълпата се притискаше в границите на бойното поле. Плач и викове се чуваха от всички страни. Конан зърна някакво раздвижване край каналите — редици от работници, чиито движещи се силуети се очертаваха на фона на обагрените в червено облаци на запад, изместваха оцелелите и се катереха по брега, помъкнали някакви инструменти или оръжия. Може би искаха да прехвърлят въжета през опасната вода или да направят импровизирана лодка.

Но намеренията им сега не интересуваха Конан. Групата на Хорасп почти се бе изравнила е него и той се приготви да даде сигнал за нападение. Лицата на шемитите, намръщени и гневни, го следяха очаквателно. Те влагаха цялата си надежда в този опит. Отсгар се огледа колебливо, но бе притиснат прекалено здраво между бунтовниците, за да може да отстъпи. Конан сложи ръка върху ножницата си. Изведнъж групата мумии спря малко преди мястото, което Конан бе набелязал за атака. Крайните пазачи се отдръпнаха, за да остане повече място. Средните хванаха краищата на един голям равен щит и бялата фигура на Хорасп стъпи отгоре. Обшитата му със злато тога се увиваше около глезените му. Носачите го вдигнаха на височината на раменете си и Хорасп се извиси над тълпата. Той се поклони леко към градската порта и сви длани край устните си. Отново разтърсващият глас прогърмя, този път толкова близо, че чак зъбите на Конан затракаха.